Сега всичко ми стана ясно... Човекът, когото бях заговорила беше Rap Monster, лидера на Bts. Момчетата бяха седем, с маски, високи и красиви. Трябваше да се досетя, че може да са те. За неопределено време просто гледах към момчетата и не говорех. "Браво на мен, успях да ги изнервя" - помислих си аз. Всички сведоха глави. В този момент реших, че ще е глупаво от наша страна да им кажем, че знаем кои са, защото вероятно щеше да е доста странно и те ще се изнервят още повече. За това казах на български към моите приятелки: "Хора спрете да гледате така, все едно виждате падащи елфи и се правете, че не ги познавате, за да не се чувстват неприятно". Момичетата само кимнаха и ме оставиха да говоря с RM, който чакаше да му отговоря на някакъв въпрос. Отново се поклоних и го помолих да си повтори въпроса. Той се усмихна мило и каза с прелестен акцент на английски, че знае къде се намира това място и че всъщност и те отиват на там. Предложи ни да вървим с тях до мястото, но искаше да разбере какво ще правим там. Смъмрих набързо, че всъщност хотела ни е близо до това място.
Момчетата си казаха имената толкова бързо, че ако не им ги знаех никога нямаше да ги запомня. Аз се усмихнах и казах :
- Аз съм Мария, а това са Емили и Мира. Приятно ни е да се запознаем!
- Та момичета вие от къде сте? - заговори RM.
- От малка държава, която вероятно не знаете. - отвърнах леко натъжена.
RM явно преведе на останалите какво си говорим и V каза:
- Тествай ни.
Вече бях в небесата и нямах нужда от нищо повече. Чух английския му, който дълго време ме е забавлявал в youtube. Освен това той ме гледаше и говореше на мен, вече не ни делеше монитора на лаптопа ми.
- От България сме. Вероятно сте чували за Турция. Тя ни е съседка.
- Всъщност съм чувал за Турция, но не и България. Съжалявам.- каза RM.
- А какво правите тук? - подвикна V с развален английски, при което всички избухнаха в смях включително и той.
- Чухме, че било хубаво и решихме да дойдем. - отговори най-накрая Мира със сълзи на очите от смях. Обърнах се да видя къде е Емили и тотално се отчаях от гледката. Вървеше до Jungkook цялата почервеняла и свела поглед към земята. Това, което ме изненада беше той, защото беше заел същата поза каквато и тя, а цветовете на лицата им се състезаваха кое е по-червено от другото. Отново се обърнах, за да не ги притеснявам и продължих да крача напред ухилена, близо до нашите нови спътници.
BẠN ĐANG ĐỌC
Сън
Lãng mạnИсторията е относно три момичета влюбени в музиката на една момчешка група, която ги кара да мечтаят и вярват в себе си. Копнеят един ден да се запознаят с тях. Когато постигат целта си нещата се променят коренно и трябва да се преборят с преградите...
