Сън

Обичам Те = 2

Вчерашния ден беше дълъг, уморителен и в същото време магически. Бях пълноценен и щастлив край тези хора. Мястото създаваше атмосфера на хармония и бликаше от любовни трепети.
Когато отворих очите си, усещах същата енергия. Сякаш това бяха последните ми дни в живота и се боря за свободата си.. Всичко беше перфектно до момента, в който нежна ръка се стоварва на лицето ми.
-Ауууу!- извиках несъзнателно.
-Не мрънкай. - чух тих гласец.
-Та ти ме удари! Как да не мрънкам?
- Да, хосомаки авокадо.. Без чили сос..
-Мира? Сънуваш ли? - попитах леко притеснено. Не получих отговор.
Часът беше 7 без 5 сутринта. Тя щеше да се събуди към 10, ако не я накарам да стане. Реших да отида на терасата и да се полюбувам на синьото море. Със сигурност това беше една красива и опияняваща гледка. Дървета, море, пясък, слънцето, че дори и хъркащата ми приятелка. Осъзнавах, че това е просто почивка и скоро всичко ще си е както преди. Въпреки това всяка секунда продължаваше векове в главата ми. Образи и случки от миналото излизаха в съзнанието ми и се преплитаха със сините палитри пред мен.

Всичко, което се случва сега е благодарение на съдбата. Няма да забравя деня, в който за първи път видях момичетата. Мира беше като някоя девица и в същото време излъчваше жизненост като за 10 човека. Усещах, че може да се говори с нея. Тя пък от своя страна като магнит се прилепи за мен и започна да ме разпитва. Дори не ми се е сторило странно това. Помня, че в този ден се скарахме с Kim. Казахме му, че имаме нужда от почивка и нормален живот. Бяхме непрекъснато под светлините, заобиколени от охрани и сякаш викахме за внимание. В същото време човеците в нас искаха нормалния и прост живот. Имахме спорове и сблъсъци с компанията. В онзи ден не пожелахме да пътуваме с кола и охрана до фен срещата. Съдба беше, че точно тогава се появиха тези момичета и ни преобърнаха живота. И не, ако бяха други момичета, нямаше да се случи същото. Не съм наивен, просто знам, че това, което се случи беше повече от магия, повече и от сън. Винаги съм имал голямо въображение. Знаех, че ще срещна момичето на живота си по необикновен начин. Животът както винаги успя да ме изненада. От никъде се появи нормално момиче, което не е телевизионна звезда, певица, актриса или нещо подобно. Тя е от другия край на света, дори не говорим общ език. Как се случи да се влюбя в нея?
-Suga... Защо си буден? - чух отново тихия глас на Мира.
-Скоро Мария ще мине и ще каже, че е време да тръгваме. Исках да гледам морето още малко време. Красиво е да отидеш на различно място. Всичко тук ми се струва спокойно и тихо. - отвърнах аз.
Мира стана от леглото и си сложи ръцете на раменете ми, след това се приближи до ухото ми. Целият настръхнах. Очаквах да ми каже колко много ме обича. Разбира се чутото от нея беше ужасяващо:
- Suga не снимаме клип за песен, не е нужно да говориш като някой мъдрец от Хари Потър.
Всичко в мен замръзна. Вътрешно плачех.. Понякога любовта на живота ти можеше да те нарани и то няколко пъти:
-Може ли вече да се върнем в реалността и да ядем, защото сънувах най-вкусното суши на света? - попита ме тя, сякаш не е забила нож в сърцето ми.