Сън

Предизвикателство

Какво се случи? Всичко стана за секунди. Първо някакво момиче се разпищя. Гледаше ме право в очите и след това цялата тълпа започна да ме сочи и снима. Бяха ме познали? V мигновено скочи от стола си и застана пред мен. Положих ръцете си на гърба му, сякаш ме пазеше от лава. След това с мек и нежен глас, той заговори, а аз пуснах тамагочито си, за да го разбирам:
-A.R.M.Y. бъдете спокойни. Моля ви, искам да споделя всичко с вас, но така само притеснявате приятелката ми. Моля да изключите телефоните си и да не разпространявате снимки, защото това ще повлияе на нашия имидж. Хората от компанията ми не удобряват да имам тази връзка, но аз се бора за нея. Помогнете ми да бъда верен на себе си и на момичето зад мен. Бъдете част от групата, както до сега. Обичам ви, обичайте ме и вие. - групата момичета спряха да снимат и викат. Успокоиха се и ронеха сълзи. Усещаха болката на V и на останалата част от групата. Накрая и RM се включи:
- Благодарим ви за всичко. Заради вас, сега живеем мечтания живот. Заради вас постигнахме целите си и се борихме до край, за да продължим да ви радваме...
Спрях да записвам с тамагочито и се огледах за Лий. Исках просто да се махна от тук. Чувствах се неловко и усещах злобни погледи върху себе си, макар да имах "щит". Накрая видях Лий и V ме съпроводи до нея. Мира и Емили останаха при момчетата, за да им помагат. Леле... Какво ли щеше да се случи, ако знаеха коя съм? Ами родители ми...
Дълго време съм седяла в конферентната зала, защото когато се събудих V ме носеше на ръце. Явно всичко беше свършило и най-накрая щяхме да отидем в къщата на Bts отново. Не мислех за това кой и как ми е пренасял багажа или дали тежа на V в момента. Просто исках тази вечер да свърши, а утре да не се налага пак да ходим някъде. Имах нуждата да си почина, а другите дори не ги мисля колко скапани бяха след всичко това. Заслужаваха поне един ден почивка...
Когато пристигнахме пред къщата усетих всички онези сладки мигове, които едно време съм имала тук. Исках всичко да се повтори отново и отново,и никога да не идват тези така тежки времена... Не вечерях с компанията. Не се чувствах добре. Просто отидох в стаята на V и заспах. Не след дълго и той се появи. Нямах сили дори да го прегърна. Той ме обви с ръцете си и отново затворих очи.

Сутринта на 2-ри януари беше странна. Всички бяхме на масата и очаквахме телефонът на RM отново да звънне. Атмосферата беше напрегната. Отпих първата си глъдка от пловод чай, приготвен от J-hope, когато на вратата се почука. "Ооо, не" помислих си аз. Станах от масата, взех тамагочито и изчезнах през вратата. Отворих входната и се стъписах. Видях IU цялата изчервена и премръзнала. Тя заговори първа, преди да имах възможност да я обидя жестоко:
-Извинявай, ще може ли да влезна... Искам да кажа нещо на групата.
-Ако мислиш отново да заплашваш или да обиждаш някой по-добре стой отвън. - казах на тамагочито и се опитах да изглеждам възможно най-злобно.
-Не.. Идвам с добро, наистина. - каза тя, а аз отворих вратата широко и й направих път.
Не я изпусках от очи. Събу се и закрачи към хола. Колко ли пъти е била в тази къща? Отправи се към трапезарията и всички ахнаха. Jimin се напрегна и я обходи с очи. Беше готов да й скочи и да я разкъса като вълк. Тя също не изпусна момент да го изгледа подобаващо. Примадоната започна да говори:
- Знам, че ви сторих много неприятности и че всички тук ме мразите. Не идвам да се разправям или каквото и да е. Просто мисля, че е добре да започнем на ново, най-вече заради сестра ми. Тя има силни чувства към J-hope. Не го правя с цел да разваля приятната атмосфера между влюбените гълъби пред мен. - кимна към Jungkook и Емили. Само да беше казала още една дума за тях и.. - Нито пък заради маймуната вдясно от тях. - погледна Jimin,който веднага я прекъсна:
- Не ме интересува защо си тук. Давай по същество, защото да те гледам тук и по този начин ми е малко смешно. - засмя се иронично и продължи. - Нали ме разбираш, мрачна, тъжна, някак си победена... Не ти отива.
- Спри да ми говориш, защото ми се повдига от теб. Искам примирие. - изплю камъка накрая...
-За да си близко до мен ли? - отвърна Jimin. Jungkook го изгледа странно, но не прояви чувство на гняв или ревност. Тогава IU каза:
-Дребчо,не говори много. С теб ще се разправям допълнително.
- Идваш уж за примирие, а продължаваш да лееш злоба... Обноските си ги оставила в селото си. - нямам идея защо тези двамата толкова не се понасяха, но ми изглеждаха доста игриви. Вероятно под цялата тази фасада, се зараждаше нещо като.. Ммм... Любов? Неее... Полудявам май.
- Радвам се, че си променила решението си. Въпреки нещата, които се случиха мисля, че е добро решение да направим едно примирие. - заговори RM като глава на семейството. Хората около него като че ли не бяха толкова съгласни, но можеха да разчитат на лидера си.
-Нека примирието се осъществи на мач по волейбол! Ще викнем и Yun. Ако искаш примирие, трябва да свикнеш с това да се забавляваш с нас. - добави Jimin и всички се развеселиха.
-Аз ще посоча отборите и ще бъда рефер. И без това винаги съм го правил, та от както съм в количка ще ми е още по-удобно. - каза Suga. Явно днес щеше да е интересен ден. Бързо си допих чая, който вече беше изстинал и се затичах към стаята на V да се облека със спортно облекло. Така направиха и всички.
Естествено, Jin дълго време избираше своите дрехи, за това се наложи да поседим известно време пред къщата. След 40 минути всички бяхме накачени в мини бусчето и се отправихме към някаква спортна зала. IU отиде до тях, за да се оправи и да вземе сестра си. До колкото разбрах те живеят доста далече и въпреки това ни чакаха пред залата. Настръхнах от удоволствие, когато влезнах в салона. Беше огромен, игрището беше също голямо. Поставихме багажите си на скамейките и зачакахме нашия рефер да ни разпредели.
- Мира, Мария, Емили, Jungkook и V са в отбор с име "млади вили", срещу отбора "дърти могили", състоящ се от : RM, J-hope, Jin, Yun, IU и Jimin. Тъй като във втория отбор има един, двама, които не знаят много как се играе, първия ще има с един играч, по-малко. - каза Suga, а моите съотборници се надъхаха. Няма по-сладка победа от тази да си срещу някой, който не понасяш. IU трябваше да си търси доктор от сега.
Разпределихме се по следния начин- Емили разпределител, аз на 4та позиция,Мира на 2-ра. На втора линия 6 беше Jungkook, а на 5 V. След всеки сервиз трябваше да сменим позицията си, но беше важен редът на подреждането ни.
За разлика от нас, другият отбор май никога не беше играл волейбол. Просто седяха в тяхната половина на игрището и не знаеха какво да правят. Когато започнахме да разгряваме, те също се включиха с техни движения. IU и Jimin през цялото време се целеха с топка. Това, да речем, също се броеше за разгрявка... Въпреки че се удряха доста злобно и оставаха червени следи по ръцете им.
Най-накрая Suga даде знак с ръката си за започване на мача. Сервизът беше техен, тъй като спечелиха на камък, ножица, хартия. Видях малката и сладка Yun да държи топката в ръцете си. Не й отиваше никак. Изглеждаше толкова крехка и чуплива.
Тя хвърли топката във въздуха и я изтреля право към Jungkook. Не бях виждала толкова силен сервиз от както бях в гимназията... Не успях дори да видя топката как прехвърчава над мрежата....