Сън

Обичам Те = 3

Сутринта беше студена и мрачна. Нещо ми подсказваше, че не е наред. Станах рязко и погледнах настрани. Мария още спеше дълбоко. Поех си въздух и се опитах да успокоя бунтуващото си сърце. Явно бях сънувал нещо.
  Малко по-късно и приятелката ми се събуди. Полежахме в леглото известно време. Вероятно отстрани приличахме на панди, които се търкалят в кошарата си. За жалост това не продължи твърде дълго тъй като беше време за закуска.
***
-Как успяхте да се разболеете така? - попита Мария притеснено.
-Смешна история. - отвърна Мира, а Suga почервеня.
-Децата са се забавлявали. - добавих аз, а Мира като пъргава пантера се нахвърли върху мен и почна да ме налага. Хванах крехките й ръце и я върнах на леглото. Suga се смееше подло, а аз го изгледах злобно.
-Научи пинчера на обноски, че да не ви седна на главите следващия път. Можеше и да не дойда, за да видя как сте. - казах аз уж високомерно.
-Добре,че Мария се е сетила за нас. - каза Suga, а аз не се сдържах и се засмях.
След като се оправихме с болните отидохме на голямата маса и започнахме да ядем палачинки. Там седяха само Емили и Jungkook. И тези двамата като ги видя сериозни, направо получавах спазми в корема си.
-Може ли поне да се правите, че ви е приятно? - попитах весело.
-Когато идваш лицата ни автоматично превключват на "отегчени". - отвърна ми maknae-то, с което ме провокира да му скоча и да започне битка отново. Момичетата приключиха закуската си и тръгнаха на някъде. Ние дори не бяхме започнали...
-Ето на това се казва истински приятелки. Хапват и си тръгват. Мария не ми намаза и палачинката... - тъжно си мрънках.
На масата седнаха IU, Yun, J-hope и Jimin.
-Добро утро! - казаха те весело.
-Много е добро! Мерси, подобно. - казах аз и започнах да ям. Както винаги бях център на подигравките.
-Като ви е толкова смешно, искате ли да обсъдим какви са отношенията ви? - чух гласа на Jungkook, но не можех да повярвам, че го чувам наистина това. Той говореше на IU и Jimim, а знаеше, че това е една от забранените теми. Нямах търпение да чуя отговора, въпреки всичко.
-Не момчета, не почвайте отново. - каза J-hope.
-Никой не те пита теб, пъпеш. - казах аз и отново зачаках.
-Няма какво да се обсъждат отношенията ни. Както виждате не сме се избили, държим се нормално, общуваме. Всичко е наред. - каза Jimin, но изражението на IU ми подсказваше, че не е доволна от чутото.
-Аууу, ауу, ауу... - изпищях силно. Мария ми теглеше силно ушите, докато ходеше. Разбрах.. Отново бях прекалил с приказките...
***
Няколко часа всички момчета бяхме "наказани" да сечем дърва, докато момичетата чистят.
-Jimin, честно човече, ако я харесваш отиваш и й го казваш. - започна Jungkook. Чух как RM изпъшква силно.
-Не мисля, че е устанало каквото и да е чувство в мен. Имам усещането, че всяка ще ми се подиграва за напред или няма да ме приеме сериозно. Не се самосъжалявам, просто IU беше твърде груба с мен. - каза спокойно Jimin.
Всички вътрешно изпитваха болката и страданието му. Все пак бяхме като едно голямо семейство и всички се стараехме да се поставим в ситуацията на другия. По този начин можехме поне малко да разберем за чувствата на останалите и да измислим начин, за да си помогнем. Единствения неразрешен проблем беше, по какъв начин да живеем заедно с момичетата без да се налага те да прекъсват университет, а ние работата си. Този глобален въпрос нямаше решение...
***
След обяда Kim ни предложи да отидем до място, от където може с лифт да се качим до високо място в планината, от където може да видим голяма част от околността. Момичетата казаха, че ще ни хареса, а за нас нямаше значение какво ще правим, стига да бяхме с тях.
Оправихме някакви раници, сложихме храна, дрехи и се отправихме към буса. Пяхме викахме и се смяхме. След това дойде време за лифта, който беше 6-седалков. Качихме се първо аз, Мария, Мира, Емили, Jungkook и Suga. Не беше дълго изкачването, но гледката беше изумителна. Опитах се да снимам абсолютно всичко. Нашите много биха се зарадвали да видят такива места. Вълнението ми не спираше да расте.
В най-горната част на планината, където лифта ни остави имаше много капанчета за чай и храна. Ние ги заобиколихме и продължихме да ходим из дърветата. Малки зайчета подксачаха около нас, а по дърветата вървяха пухкави катерички. Определено цял свят трябваше да знае за това място. Вероятно всяка държа има такива китни местенца, но сякаш се крият само за самите хора, пазят се от останалите. Седнахме на едни скали край голяма река. Шумът на водата, вятъра между дърветата и песните на птиците провокираха творците в нас да се покажат. Репертоарът започна. Минахме толкова много наши песни, които звучаха много по-добре, от колкото в самото студио. На никой не му пукаше дали може да пее или дали гласът му звучи зле. Важното беше, че се чувствахме в рая.
-Радвам се, че ви виждам толкова щастливи и живи. - каза Kim.
Всички се обърнахме изненадано. Изобщо не очаквахме да започне да говори, но следващите думи преобърнаха света ми:
-Явно дойде момента, в който трябва да ви кажа какви ги направих.. Не ми се сърдете, но виждах на къде отиват нещата, знаех какъв е проблема на групата, а аз като част от този екип реших, че е редно да оправя всичко. Пратих обяснителни и подробни писма на родителите на момичетата. - всички млъкнаха и бяха шокирани. Въпреки това никой не посмя да каже нищо, а зачакахме отново да започне да говори: Та.. В тези писма споменах за връзките, които сте изградили с момичетата и за това, че за момента имате перфектни отношения. Уточних перспективите и плюсовете за децата им, благодарение на тези връзки. Макар и да не знаете за Мария, Мира и Емили има специални места в Корея, които се наричат обучителни курсове. Ако те се справят с тях, това означава, че ще имат много по-голям успех за бъдещето си. За Мария се предлага перфектна подготовка в нaй-добрата фармацевтична фабрика, на Мира обучението започва в Сеул, след което има две седмици в Хонг Конг, а после дори няма да има нужда да ходи на университет, защото няма да има на какво да я научат. За Емили разбира се подготовката ще е най-разбообразна, тъй като курсът в Сеул не е само по география, а е включена икономиката, туризмът, екологията и много други. Аз като човек, който е добре запознат с личностите имах възможност да говоря с много специалисти. Родителите ви бяха изумени и радостни, тъй като ще се развиете във вашите сфери, стига да положите уселие и да го искате. Такива програми, трудно биха се предложили в България и мисля, че го знаете. Това е огромен шанс за развитие. Разбира се, това не означава, че ще живеете в Корея. Момчета, вие наистина ли мислите, че Bts ще е вечен? Да, в сърцата на феновете, ще е, но вие сте идоли на момичета в ранна възраст. Когато станете на 50 какво? Мисля, че ви става ясно, че има момент,в който агенцията ще започне да набира членове за нова група, а вие не трябва да имате нищо против. Делото ви ще бъде продължено. Разбира се, това не означава, че с кариерата ви е приключено. В крайна сметка осъзнавате ли на къде отиват нещата? Изобщо не е невъзможно цялото това нещо, стига да го искате и да се борите за професията и мечтите си. Момичетата ще станат умни и независими млади дами(това, което искат родителите ви), момчетата да имат дълга и славна музикална кариера. Не осъзнавате ли колко пълноценна и приятна връзка имате... Ценете времето, в което сте заедно. Дори и да не се виждате 4 месеца, на 5тия ще сте заедно и ще направите хиляди грандиозни неща. Минахте толкова много, изкарахте ми ангелите милиони пъти, бях изплашен, бях ядосан, но и много щастлив. Винаги има изход от ситуацията. Вие сами ще решите след време къде ще е най-добре да живеят децата ви. Но нека си задам въпроса и по друг начин: кое семейство от вашите е завързано за Корея? - попита Kim гледайки към членовете на Bts. Беше прав. Нашите родители не бяха като тези на момичетата. Те биха се преместили с нас, ако знаеха, че там, където отиваме ще е по-добро място. Всичко е било толкова просто.
-Но не съм приключил. Защо когато двама човека се харесват, не са заедно? Когато дори нямат пречка помежду си, а по-скоро грозен инат и его? - този път гледаше ту към Jimin, ту към IU.- май не осъзнавате какви късметлий сте. Вижте какво е истинска борба, за да може да са заедно двама човека. Кое ви пречи на вас? Нищо! Вие сами си пречите. Аз не съм никой разбира се, че да пиша на родителите ви, или да ви казвам как да се държите. Вероятно пак направих грешка, но когато виждам как се променяте и какво направихте за такъв период от време, осъзнавам, че вие сте по - истински от всяко друго нещо на тази земя. Любовта ви е безгранична и заслужавате само хубави неща. А сега ме извините, знаете, че не съм много по споделянето. - каза накрая Kim и отиде към гората. RM и Jin го последваха. Аз прегърнах Мария, защото главата ми се виеше. Не очаквах всичко това. Момичетата бяха също изненадани. Никой не посмя да каже нещо.
Видях как IU става и кляка пред Jimin, говореше му нещо тихо, след това бавно и нежно се прегърнаха. По бузата на Jimin се стече сълза. В този момент изобщо не исках да удрям IU,но исках да я поздравя за смелостта. Наклоних главата си към тази на Мария. Усещах странно чувство, че идва края на света. Долепих устните си до ушите на Мария и казах бързо:
-Ако някой ден те изгубя, недей да губиш надежда и не плачи. Ще те намеря, дори да не е в този живот, защото вярвам, че винаги сме били заедно. Познавам те от векове, ти си една и съща, така че ще те намеря пак и отново се ще влюбя в теб. Обичам те! ❣️
- Аз..
-Какво ти? - попитах. Виждах как Мария си мести устните, но не я чувах повече. Отдалечавах се от нея и от приятелите ми на скалите. Сякаш летях в облаците. Виждах гората, планините и голямата зелена покривка до момента, в който всичко стана черно. След това чувах странни звуци и накрая станаха чисти и ясни изречения :
-Taehyung се събуди! - гласът беше на Jimin.
Без да си отворя очите попитах тихо:
-Къде е Мария?
-Не знам коя е Мария, Tae, но съм страшно щастлив, че най-накрая се събуди! Изплаши всички ни до смърт! - викаше той.
Не исках да отворя очите си и да се сблъскам с реалността. Усещах по лицето си сълзи, защото знаех, че всичко е било просто сън... Беше най-хубавият на светя.

П. С. И аз те обичам Taehyung! ❣️