Турнир По Волейбол

114 8 0
                                    

Нямах никакво време да реагирам на този силен сервиз, още повече, че това момиче успя да ме изненада със силата си. Видях само как топката се отправя към Jungkook и се затичах, за да я посрещна аз. Успях да я хвана и я подадох към Мария, която изобщо не очакваше някой да спаси тази точка. Тя скочи и я заби в противоположното поле.
-Най-добрата посрещачка! - извика Мария към мен. - обаче, Емили, стой на първата линия. Имай малко вяра на момчето.
  Засмяхме се и се завъртяхме. Беше ред на Мира да бие сервиз. Нейните удари не бяха никак силни, но за сметка на това бяха с перфектна точност. Съвсем леко "чукна" топката отдолу и я отправи право към Jin. Той обаче дори не се опита да я спаси и просто я остави да му падне на главата. Имах чувството, че можем да спечелим тази игра. Бях под огромно напрежение,защото не бях играла сериозно от много време, а сега в другия отбор стоеше човек, на който исках да му пръсна черепната кутия със забивка. И като за край не трябваше да се излагам пред Jungkook, защото той беше добър в много спортове. Може да не съм дългокрака певица, но имам хъс на спортистка.
   Отклоних се от играта... Мира правеше трети сервиз, когато отпрати топката към RM, а той учудващо я подаде много плавно на J-hope, а той от своя страна я вдигна блестящо на IU, която се затича и отскочи. Това момиче сякаш полетя. Топката се заби право в лицето на V. Милият... Потече му кръв от носа и прекъснахме играта, за да може Мария да се погрижи за него. Сега вече и тя е още по-надъхана от всякога. Беше ред на Jimin да удря сервиз. Той не се справяше кой знае колко добре, но успя да прехвърли топката. Мира и Jungkook се затичаха, за да я хванат. Първо топката удари ръката на Мира, после неговата глава. Накрая тя успя да я достигне от рикушета и да  я прехвърли със страшна сила. IU успя да я спаси и така играта продължи. Осъзнах, че момичетата са много по-добри от момчетата. Повечето дори не се стараеха да хванат топката. Спечелихме и тази точка. Беше мой ред на сервиз. Исках да изкарам цялата си сила, но знаех, че в такива напрегнати моменти обикновено прецаквам всичко. Мария се обърна към мен и ми каза тихичко :
- Ако не й разцепиш кофата, то аз ще го направя след малко.
- Давай, все едно сме в салона на училището. - подвикна се и Мира.
  Хвърлих топката доста високо, за това се наложи и аз да отскоча. Запратих топката толкова силно, че чак не повярвах. За жалост оцелих много лошо Jin и той падна на земята. Помоли рефера да излезе от игра, докато се съвземе. Извинявах се дълго.. Защо съм крива.... Тази сила беше перфектна... Ама тази точност... Ахх...
-It's your turn again. But please don't kill us. - каза RM през смях. Не исках да ги наранявам,или поне не тях.
  Отново хванах топката и я ударих по-леко, но този път бях точна. За мое огромно съжаление IU успя да я посрещне и да я подаде  на J-hope. Той на Yun и тя заби право в Jungkook. Той не успя да реагира бързо и те взеха точката. Въпреки всичко имахме голяма преднина. За жалост нито Jungkook, нито V ни помагаха да печелим повече точки. Дойде ред и на Мария да бие сервиз. Трябваше ми само да я погледна за малко, че да й видя бясната физионония и да се надъхам до края на играта. Мария хвърли топката и с все сила я отпрати към IU. Тя се опита да я посрещне меко, но явно не е очаквала такава сила. Видях как розово парче нокът хвърчи от ръката й. След това бликна малко кръв. Боже как почервеня цялата. Успя да задържи гнева си, за това просто изпъшка и излезе от игрището. Мария дори не й се извини. Suga каза на Jungkook да премине в другия отбор, уж да им помогне, защото са слаби.
   Въпреки всички опити да спасят отбора си, "дъртите могили" загубиха с погром. Остатъкът от играта беше спокоен и играхме с удоволствие. Беше ми приятно да покажа в какво съм добра. След играта отидохме до скамейките, за да си вземем връхните дрехи и багажа. Jungkook изтича до мен, взе тамагочито си и каза:
-Беше невероятна! Не съм очаквал да имаш такава сила и техника!
-Е, чак пък толкова. Просто ми харесва да го правя. От там идва всичко. - отвърнах и леко се усмихнах.
Той ми хвана ръката и я целуна. Аз я отдръпнах и му се скарах, че е мръсна. Все пак до сега бях пипала топката. Той се засмя и отново я хвана. Държахме се за ръце, докато Мария и V се караха кой какво е правил по време на играта, защо другият е седял на едно място и такива неща... Ако зависеше от мен, досега да съм си тръгнала триста пъти и да съм забравила, че ги познавам. Не далеч от нас Мира клечеше до Suga. Той галеше лицето й. Явно е харесал начина й на играене. Аз бях доволна от развоя на събитието.
    Съвсем забравих, че IU е с нас. Тя мина покрай скамейките с Yun и каза, че й било много приятно да играе с нас. Не я гледах, не се съгласих с нея, дори не я отразих с някаква мимика. За сметка на това Jimin й отговори :
-На мен също ми беше приятно, IU. Тази вечер сме в "Pizza Chef". Елате с Yun. Може да ви хареса нещо по-различно от диетична храна. - усмихна се той.
-Не мисля, че това ще се случи. Предпочитам вие да дойдете в нас на вечеря. Даже може да спите в нас. - каза тя, а аз се надявах абсолютно никой да не се съгласи. Естествено, че всички удобриха идеята и започнаха да подскачат и да се радват. Представях си как стрелям всеки един от тях...
- Добремм.. Тогава до довечера. - каза Jimin и й намигна. Тя му отговори с цинизъм и си тръгна, заедно със сестра й, която летеше от щастие.
Ние най-накрая бяхме готови да тръгваме. Качихме се в мини буса и потеглихме към дома на Bts. Моят трети дом. Първият беше в нас, вторият в Мария и третият на другия край на света.
Когато пристигнахме започна караницата кой кога ще се къпе. Разбира се аз и Jungkook бяхме последни в този ред, защото винаги си мълчим и оставяме другите да се карат. Качихме се в стаята му.
   Попитах леко засрамено:
-Нужно ли е да ходим довечера?
-Няма от какво да се притесняваш, наистина.. До колкото виждам тя няма лоши намерения. Може би просто наистина иска примирие,което не е присъщо за нея, но ние не сме страхливци, нали?
-Еми да.. - отговорих колебливо.
-Виж,дори и за секунда няма да се отделя от теб. Ако не си сигурна или се притесняваш толкова можем да останем в нас и да гледаме филм. - каза той спокойно.
-Нали не сме страхливци? - повторих му думите, а той ме прегърна силно. Скарах му се отново, че съм мръсна, но той дори не ме отрази. Каза, че това е единственото време насаме с мен, за това ще си позволи да ме мачка, докато може. Щипеше ми бузите и ми хапеше ръцете. Като малко игриво коте.
- А с какво да се облека? - попитах стреснато.
-С анцунг мисля, че ще е най-добре. Направо ще сразиш конкуренцията. - засмя се той и отново ме хвана през кръста. След това ме "тръшна" на леглото. Гушихме се, докато не стана мой ред да влизам в банята.

СънDonde viven las historias. Descúbrelo ahora