Still love you

8

Отидохме в апартамента на Джак и се настанихме на дивана. Никой не продумваше и думичка, но след малко той реши да развали това.

-Психолог? З-защо ходиш на психолог, Джес? - попита той объркано. Трябваше ли да му кажа истината? Нужно ли беше да разбира, че съм се опитала да се самоубия? И то няколко пъти?

-Ами... - търсих отговор.

-Моля те, Джес! Кажи ми защо ти се е наложило да търсиш помощ от психолог! - настоя Джак. Аз поех дълбоко въздух и започнах да говоря.

-Бях изгубена. Все още съм изгубена. Не знаех какво да правя. Не виждах смисъла на живота. И един ден... - казах и буца застана в гърлото ми.

-Един ден какво? - приближи се до мен Джак и сложи ръка на бедрото ми. При допира му усетих как ток премина през тялото ми и сякаш това ми даде кураж.

-В главата ми започнаха да се появяват мисли за самоубийство. - признах и той ококори очи. Запази спокойствие и ми кимна да продължа да говоря. - Да, опитах да сложа край на живота си. Няколко пъти. Но нещо ме спираше. Абсолютно всеки път. И не можех да довърша. Може би...може би е било за добро. Може би съдбата ме е побутнала да не го правя, защото някой ден отново ще те срещна. - усмихнах се леко и усетих как сълзи се заформяха в очите ми. Това предизвика усмивката на Джак. - Ако искаш да знаеш, липсваше ми ужасно много през тези шест месеца. Не съм си помисляла и за миг дори да погледна друго момче. В главата ми беше постоянно ти. Опитах се да те забравя, но не ми се получаваше. Влязъл си здраво под кожата ми, зубър. - казах последно и се засмях.

-Радвам се да чуя всичко това, но...сега мислиш ли за самоубийство? - попита тъжно той и аз бързо поклатих глава.

-Не! - отговорих категорично и Гилински си отдъхна. - Ще се справя и с тези лоши мисли.

-Супер! Само едно нещо не мога да разбера. Защо не ми позволи да бъде до теб в този тежък период?

-И аз не знам. Мислих си, че всичко, което правя е за добро, а то какво се оказа? Че така влошавам повече нещата. - отвърнах и той се засмя леко. - Радвам се, че най-накрая го осъзнах.

-Аз също. Може ли да те попитам още нещо?

-Разбира се.

-Обичаш ли ме все още? - при този въпрос цялата настръхнах и си нямам на идея защо.

-Разбира се, че те обичам, Джак! Никога не съм спирала да те обичам! А ти? - погледнах го срамежливо.

-Не. - отговори той и усетих как сърцето ми пропусна удар. - Аз те обожавам! - каза той и го ударих по ръката. -Ауч! За какво беше това сега?

-Изкара ми акъла, зубър! Мислих си, че наистина вече не ме обичаш. - отвърнах намусено.

-Как може да си помислиш, че някога ще спра да те обичам. Ти си най-хубавото нещо в живота ми. - при отговора му се усмихнах леко. Обичах да ми говори по този начин и определено ми липсваше. - Обичам те! - каза Джак и се обърнах към него. Сложи ръце на талията ми и ме придърпа по-близко към него. Погледа му падна върху устните ми и с нетърпение чаках да се усетя това чувство отново. Но точно когато щеше да го направи, някой звънна на вратата. -Мамка му! - изпсува тихо и стана, за да отвори вратата.

-Hola! Que pasa? - надникнах и видях приятеля на Джак на вратата.

-Какво правиш тук, Конър? И защо отново си пил толкова?- попита отегчено Гилински.

-Купон! - отговори просто и аз се засмях леко. Въпросното момче Конър навлезе в апартамента и се настани на дивана все едно беше у тях си.

-Извинявай за това! - каза Джак, след като застана до мен.

-Всичко е наред! - усмихнах се и го прегърнах силно.

_______________________________
Хейй! Как сте? Преди малко ми дойде музата да напиша още една глава тази вечер. Надявам се да ви харесва! До нови срещи и...stay safe!😊❤️