Still love you

15

След лекции веднага отидох в сервиза. Радвам се, че си намерих работа и се надявам Лукас да ме остави и след изпитателния срок. Мислих за започване и на втора работа, но това означаваше, че не трябва да спя и да се поддържам с енергийни напитки и кафета. Надявам се Ричард да спази обещанието си и да не ме притиска за парите. Все пак, трудно бих намерил 10 000 долара.

Трябваше да кажа на Джесика относно това, че съм се забъркал в тази каша. Не можех да го крия вечно. Мразя се за това, че се вързах на тази игричка. Наистина ли съм бил толкова глупав и отчаян?

Та, отидох в сервиза и си облякох работния гащеризон. София беше там и започна да ми обяснява за колата, която трябва да оправим. Изглеждаше готина. Държеше се добре с мен и се надявам и за напред да се разбираме.

Със София бяхме клекнали и проверявахме гумите на черния Мерцедес. По едно време чухме стъпки зад нас и момичето до мен се обърна.

-Упс, дъщерята на шефа е тук! - подшушна ми София. - Внимавай да не ти текнат лигите! - потупа ме по рамото и се засмях.

-Аз си имам приятелка... - казах. Аз също се обърнах и когато видях Елинор пред мен, ми идваше да си взема нещата и да се махна от тук.

-Джак? Ти...за баща ми ли работиш? - попита изненадано.

-Да. - отговорих отегчено. Толкова много хора в огромния Ню Йорк и аз попаднах точно на бащата на момичето, което ненавиждам.

-Мечтата ми се сбъдна! Ще се виждаме още по-често! - каза ентусиазирано Елинор и аз извъртях очи. Тя забеляза това и се приближи към мен. -О, и внимавай как се държиш с мен, защото...защото можеш да останеш без работа. - добави тихо. Ама аз наистина ли попаднах точно на бащата на Елинор?! Тя се усмихна за последно и отиде някъде, предпологам при баща си.

-Какво беше това? - попита София през смях.

-Знаеш ли, работиш с много сбъркан човек. - отвърнах и тя ме погледна объркано. - С Елинор учим в един университет и е влюбена в мен. Чудя се как да се отърва от нея. Толкова е досадна.

-Представи си, знам. Не мога да понасям надменното ѝ държание. - изпуфтя и аз се усмихнах леко. Най-накрая, един човек, който да споделя болката ми.

С Джесика се разбрахме, когато свърши работа да дойде тук и ще се приберем заедно. Колко лесно ни беше и на двамата, докато бяхме в Спрингфийлд. Единственото ни задължение беше да ходим на училище. И, разбира се, аз не се бях забъркал с мафиоти.

Докато си мислих за Джесика, тя се появи. Целунах я нежно по устните, след което се отделихме един от друг и тя погледна към София.

-Здравей! Аз съм София! - представи се момичето, с което работех.

-Джесика! - отвърна ѝ със сладка усмивка.

-Знам, че ще си мислиш много грешни неща за мен като, че ще открадна гаджето ти. Спокойно, лесбийка съм. Няма от какво да се притесняваш.

-Ъм...добре. - засмя се Джесика.

-Аз просто да предупредя, защото един път ми се случи нещо подобно. Не искам да си вкарваш такива мисли в главата. - добави София и приятелката ми кимна бързо, усмихвайки се.