Still love you

13

-Татко?! - отвърнах очудено. Мъжът пред мен се усмихна широко, а на мен ми идеше да му забия един в лицето.

-Може ли да вляза? - попита той.

-Не знам. Може ли? - отговорих му троснато и той свали усмивката от лицето си.

-Ще ти обясня всичко, Джак! Дай ми шанс! - каза "баща ми" и аз се изсмях.

-Добре. Нека видим каква история си измислил.

Направих му път да влезе и се настанихме на дивана. Доста време нищо не казваше и аз започвах да се изнервям. Нали искаше да говорим, защо мълчи?

-Ти сега ли се сети, че имаш син? - развалих ужасната тишина и видях как думите ми го раниха. Но не ми пукаше особено. Той ни нарани много повече, когато ни остави сами с майка ми.

-Виж, знам, че си ми сърдит и не те виня заради това. Не знам къде ми е бил умът, когато ви напуснах. Не осъзнавах какво прекрасно семейство имам... - започна да обяснява той, но гласът на Джесика го прекъсна.

-Готов ли си, миличък? - появи се тя и погледна първо към мъжа срещу мен, а после и към мен. - Кой е това?

-Джак, това приятелката ти ли е? - попита баща ми, а аз извъртях очи.

-Да. Джес, това е...баща ми. - отговорих тихо и тя се изненада.

-Ъм...приятно ми е. Джесика. - тя беше толкова объркана, колкото мен самия.

-Франк! - отвърна мило той. Прави се на невинен, но е сбъркал човека.

-Аз ще ви оставя... - каза Джесика като стана от дивана, но аз я хванах за ръката.

-Остани, моля те. - умолих я и тя кимна. Настани се отново до мен и приплетохме пръстите си. - Така, слушам те, "татко".

-Не осъзнавах каква грешка правя! Осъзнах го скоро. И много съжалявам, синко! Съжалявам с цялото си сърце! Ходих при майка ти, опитвах се да ѝ се извиня и на нея, но без успех, разбира се. Отне ми малко повече време, за да разбера къде живееш, но важното е, че накрая те намерих. - каза Франк и видях как очите му се насълзиха. Тези номера няма да минат при мен.

-Мислиш си, че с едно "извинявай" ще оправиш нещата? Сериозно ли? - изсмях се и той търсеше отговор, с който да ми отговори. - Не знаеш през какво преминахме! Не знаеш, че майка ми работеше по цели нощи, за да можем да се изхраним. Това стига ли до тъпия ти мозък?! - извиках. Джесика стисна силно ръката ми, погледнах я и тя ми прошепна да се успокоя. Опитах се да запазя самообладание, но с този човек, това беше почти невъзможно.

-Направих грешка! Знам! И съжалявам! Какво трябва да направя, за да се поправя? - отвърна Франк и аз го погледнах сериозно.

-Какво ли? Абсолютно нищо! Ти за мен си едно нищо! Ти не си баща. Ти си един предател! - да, знам, че бях груб, но той си го заслужава. Изостави ни без дори да му мигне окото. - Сега, ако обичаш, напусни апартамента ми. С приятелката ми тъкмо щяхме да закусваме, но ти ни прекъсна.

-Аз...добре. - примири се и стана от дивана. - Радвам се поне, че видях какъв прекрасен син имам. - погледна ме за последно, след което се обърна и към Джесика. - Беше ми приятно да се запознаем. - каза и Джесика се усмихна мило. Мъжът, който ми се водеше баща, излезе и аз веднага се сгуших в приятелката си.

-Добре ли си? - попита като галеше нежно лицето ми.

-Да. Просто се нуждая от топлата ти прегръдка в момента. - отвърнах срещу врата ѝ и тя ме прегърна още по-силно.