Still love you

12

Гл.т. Гилински

Няколко дена по-късно...

Днес е събота и с Джесика и Конър щяхме да излизаме вечерта на дискотека. Това не беше нашето нещо с Джесика, но трябваше да угодим на Конър. Този пич е по-луд и от Джак Джонсън. Какво ли прави той? Реших да му звънна да го чуя.

-Хей, Джак! Забрави за приятеля си от Спрингфийлд, а? - каза срещу слушалката Джонсън. Донякъде беше прав. В умът ми бе само Джесика.

-Знаеш каква беше ситуацията... - измрънках. - Как си, братле?

-По-добре не съм бил! А ти? Какво стана с Джесика? Успя ли да я откриеш?

-Да! И...всичко между нас е наред. - отвърнах.

-Радвам се, приятел. Ей, става ли да ти звънна някой друг ден? Клара ме вика да вършим някаква работа.

-Добре, дочуване!

-Чао! - каза последно Джонсън и затворих.Джесика влезе в спалнята само по хавлия. Мамка му, това момиче ме подлудява...

Изправих се и се приближих към нея. Увих талията ѝ с ръце и тя се усмихна сладко.

-Какво има? - изкикоти се.

-Не може ли да си останем тук? Виж колко е хубаво! Топло и меко легло, прекрасна ти... - измърморих и започнах да поставям нежни целувки по врата ѝ.

-Обещахме на Конър! Не изоставяй приятеля си заради мен!

-Той не е бебе! Има куп момичета, с които да се занимава, за да не му е скучно. - отвърнах като се намусих.

-Хайде, оправяй се! - нареди ми и се отделихме един от друг.

След около час бяхме готови и отидохме в клуба, който Конър ни каза. Той вече беше там и беше поръчал алкохола. По усмивката можех да видя колко беше пиян. Нищо ново за него. Той е пиян в по-голямата част от времето.

-Къде се бавите, хора? Напих се преди да дойдете. - каза той и двамата с Джесика се засмяхме.

-Е, вече сме тук! Давай алкохола! - отвърна Джесика и аз бях леко изненадан от думите ѝ. Конър ѝ подаде една чашка с някаква течност и тя отпи от нея, а аз последвах примера ѝ след малко.

И тримата бяхме завладяни от алкохола. Конър се зарибяваше с някакви момичета, а аз бях на сепарето и се наслаждавах на прекрасната Джесика. Тя се бе отдала на момента и танцуваше в такт с музиката. Беше просто невероятна.

Докато наблюдавах всяко едно движение на приятелката ми, усетих някой да се настанява до мен. Обърнах се и видях досадната физиономия на Елинор. Това момиче няма ли да ме остави намира?

-Какво правиш тук, Елинор? - изпуфтях, а тя се засмя леко.

-Очевидно каквото и ти! Дойдох, за да разпусна малко. - отвърна тя и аз извъртях очи.

-И реши да седнеш точно до мен? - повдигнах вежда.

-Защо не? Така като гледам любимата ти те е оставила тук сам. Каква ужасна приятелка! - направи се на възмутена Елинор и аз се засмях. Мисли си, че е интересна, но тя просто е жалка. Не отговорих нищо, просто надигнах чашката си с уиски и след малко усетих нечии ръце да докосват раменете ми нежно.

-Какво прави тя тук? - каза провлачено Джесика в ухото ми и усетих топлия ѝ дъх. Усмихнах се леко и погледнах към Елинор. Тя се намръщи и отбягваше с поглед картинката пред себе си.

-Искаш ли да се прибираме, Джес? Там е по-забавно.- попитах и Джесика се усмихна подло.

-Разбира се, че да! - отвърна тя и аз станах от мястото си.

-Приятно изкарване, Елинор! - казах последно и се засмях.

***

Събудих се и отидох в кухнята, за да не събудя Джесика. Реших да направя закуска, защото знаех, че когато се събуди ще е умряла от глад. Изкарах продукти за палачинки и се заех с приготвянето им. След няколко минути чух стъпки зад мен и се обърнах. Видях сънената Джесика, облечена с една от тениските ми.

-Добро утро, красавице! - поздравих я.

-Добро утро! Какво правиш? - попита тя.

-Палачинки!

-Любимите ми! - отвърна тя и дойде до мен като ме целуна нежно по устните. - Отивам да се оправя. След малко идвам. - добави Джесика и аз кимнах. Продължих със закуската, но някой звънна на вратата. Отворих и някакъв мъж стоеше пред мен. Само да не е някой от хората на Ричард.

-Кажете! - казах и мъжът надигна ъгълчето на устната си.

-Джак! - отвърна мъжът, а аз все още бях объркан. Гледах го известно време и когато го разпознах, всичко в мен се преобърна.

-Татко?