Still love you

21

Гл.т. Джесика

Бавно отворих очи и гледката ми беше леко замъглена. Къде съм? Това болница ли е? Опитах да се изправя, но усетих рязка болка в корема си и веднага се върнах в старата си поза. Отвих се и надигнах леко блузата си и видях, че имам зашито място. Какво се е случило? Защо спомените ми се губят?

Докато се чудих какво се случва, някакъв доктор влезе в стаята. Погледна ме и се усмихна.

-Здравей! Виждам, че си се събудила. Как се чувстваш? - попита мило мъжът.

-Ъм...добре. Но съм объркана. Защо съм тук? Не си спомням нищо. - отвърнах.

-Била си наръгана с нож. Но спокойно, всичко е наред. Паметта ти ще се върне до няколко часа. При падането си си ударила леко главата. Затова не си спомняш нищо. - обясни той и аз кимнах.

-Има ли някой отвън? - питах, след като докторът ми даде да изпия някакви хапчета.

-Да, едно младо момче. Не е мръднало от тук. Ей сега ще го извикам. - отговори и излезе, но след няколко секунди се върна с Джак. Като го видях, усмивка се появи на лицата и на двама ни. Той веднага дойде до мен, седна в края на леглото и хвана ръката ми.

-Слава Богу, добре си! - отдъхна си Гилински. -Съжалявам за това...което ти се случи. Аз съм виновен!

-За какво говориш? - погледнах го объркано.

-Ричард го е направил! Ако не бях се замесвал с него, нищо от това ням... - започна да казва Джак, но аз го прекъснах като сложих ръка на бузата му.

-Стига! Не се обвинявай, моля те! - умолих го и той затвори очи за момент.

-Радвам се, че си добре. - усмихна се сладко.

-Няма да се отървеш толкова лесно от мен. - пошегувах се и Джак се засмя тихо. Наведе се леко и ме целуна нежно по устните. Чух вратата на стаята да се отваря и погледнах натам. Саймън влезе с цветя в ръка.

-Как си, Джес? - попита психологът ми като се приближи към болничното легло. В този момент телефонът на Джак звънна.

-Ей сега се връщам. - каза той и излезе от стаята.

Гл.т. Гилински

Лукас ми звънна и излязох от стаята на Джесика. Онзи ден му се обадих и му казах относно това, което се случи с приятелката ми и той каза, че няма проблем и, че мога да не ходя в сервиза няколко дена. Надявам се да не си е променил мнението. Но аз все пак му обещах да се върна в най-скоро време.

-Хей! Какво става? - попитах, след като вдигнах.

-Как е приятелката ти? - отвърна с въпрос шефът ми.

-Добре е. Преди малко се събуди. - отговорих. - Благодаря, че попита!

-Радвам се, че е добре. Тъй като утре пристигат нови части, исках да те помоля, ако можеш да ги вземеш от мястото и да ги оставиш в сервиза? Но ако си зает, няма проблем.

-Не, не. Ще ги взема, разбира се! Всичко е наред. Вдруги ден се връщам на работа. - казах.

-Супер! След малко ще ти пратя адреса, от който трябва да вземеш частите. Сега трябва да ти затварям, защото имам клиенти.

-До скоро! - отвърнах и затворих телефона. В далечината видях баща си и се приближих към него. Той изглеждаше весел.

-Хей, Джесика събуди ли се? - попита татко.

-Да. Ти...защо си толкова весел?

-Знам как да вкараме копелето Ричард в затвора!