Still love you

17

С Джак лежахме в спалнята му и си говорихме. Исках да поговоря с него относно отношението му към баща му, но ме беше страх да не ми се ядоса. Но въпреки това, събрах смелост и започнах темата.

-Джак?

-Да, миличка! - отвърна той като ме погледна и погали нежно с ръка бузата ми.

-Не мислиш ли, че се държиш много грубо с баща си? - попитах най-накрая и се молех да не се развика, защото бях сигурна, че ще се изнерви при този въпрос.

-Джес, знаеш цялата история с всичките ѝ подробности. Как искаш да се държа с него? - отговори ми спокойно и аз малко се успокоих.

-Знам, но...той иска да се поправи. Виж! Да, направил е грешка! Не ви е потърсил толкова много време, но все пак се появи. И...вече знаеш, че имаш рамо, на което да се облегнеш. Имаш родители, на които можеш да споделиш, да се опреш... Някои нямаме късмет да имаме това щастие. - обясних с тъжен тон. - Преди майка ми и баща ми да починат бях...доста лудо момиче. - засмях се леко. -Бягах от вкъщи почти всяка вечер, правих неща, които не са ми позволени и въпреки това, те не спряха да ме обичат. И аз не оценявах това, което правеха всеки ден за мен. За жалост, осъзнах грешката си твърде късно. Когато тях вече ги нямаше...Така, че Джак, помисли си. Не прави същата грешка като мен. Баща ти е осъзнал своята рано. Помисли си добре преди да е било късно.

Джак запази мълчание. Явно осмисляше всичко, което му казах. Надявам се да разбере правилно какво се опитвам да му кажа. Единствено искам да не страда, да бъде щастлив. Казвам всичко това за негово добро.

На следващия ден...

На обяд смяната ми приключи, а Джак щеше да бъде на работа до 6 часа. Разбрахме се вечерта да излезем, затова реших да се прибера и да си насмогна с ученето. Тръгнах към квартирата ми, но на изхода на кафенето, Елинор ме спря.

-Джесика! Здравей! - поздрави ме ентусиазирано тя.

-Ъм...здравей? - отвърнах объркано. -Какво искаш?

Джак беше прав. Това момиче наистина е много досадно.

-Искаш ли да се опознаем? - попита усмихнато, а в главата си си зададох въпроса "Защо трябва да е толкова смахната?"

-Не. - отговорих веднага.

-О, хайде де! Изглеждаш готина!

-Сериозно? Гаджето на момчето, в което си влюбена, ти изглежда готина? Наистина ли? - изсмях се. -Елинор, прегледай се! Имаш нужда от психолог.

Като казах психолох, съвсем забравих за Саймън. Реших да отида да го видя. Заобиколих Елинор и тръгнах към кабинета му.

След около половин час бях там и след като влязох при него, широка усмивка се показа на лицето му.

-Джесика! Много се радвам да те видя! Забрави за добрия си приятел Саймън.

-Съжалявам! Всъщност, доста неща ми се случиха през тези дни... - отвърнах и той ме погледна заинтересовано.

-Имам цялото време на света. - каза Саймън и аз започнах да разказвам. След разказа ми, обаче, изглеждаше доста изненадан и объркан.

-Добре...значи Джак се е забъркал с опасен мафиот, а баща му се е появил? - попита и аз кимнах, за да потвърдя. -Уоу! Доста...интересно. И какво ще прави?

-Започна работа, но с тази заплата ще му се изплати след 20 години. Аз и баща му искаме да му помогнем, но той е категоричен, че не иска помощта на никой.

-Бъди по-настоятелна. Може и да се съгласи. - каза Саймън и аз се замислих.

-Ще опитам.