Still love you

31

Със София и Конър се разбрахме да се срещнем в 8 часа в един бар в центъра на Ню Йорк. Влязох да се изкъпя и като бях готова, увих хавлия около тялото си и отидох в спалнята ни. Заварих Джак да лежи и да гледа нещо на телефона си. Погледна ме за момент и се усмихна сладко.

-О, годеницата ми! - засмя се леко той.

-Не мислих, че ще съм на 19, когато се сгодя. - казах, докато избирах какво да облека. Чух, че Джак се изправи от леглото и след малко усетих две ръце да се увиват около тялото ми.

-Изгарях от желанието да го направя. Разбираш ли, че искам да прекарам целия си живот с теб?! Искам да изживея всеки един момент с теб. - отвърна срещу врата ми като оставяше нежни целувки. Обърна ме към него и лицата ни бяха много близко едно от друго. -Но, разбира се, сватбата може да я направим и след няколко години. - Джак хвана ръката ми и погледна към пръстена. -Дава ми някакво успокоение. Надявам се да ме разбираш. Не искам да те загубя отново.

-Джак... - издишах тежко и обхванах лицето му с шепите си. - Не бих те оставила за нищо на този свят. И не ти го казвам за пръв път. Обичам те и винаги ще те обичам. Независимо дали имам пръстен или не.

-Обичам те!

***

Оправихме се и отидохме в бара. Видяхме Конър и София да си говорят на сепарето и се присъединихме към тях. Конър вече беше леко замаян и се полюшваше в такт с музиката. Реших да се похваля с новината от днес и вдигнах ръката си, за да могат приятелите ни да видят пръстена. И двамата бяха шокирани.

-Какво? Пръстен? Чакай, чакай! Какво? - почти извика Конър.

-Кога успяхте бе хора?! - очуди се София.

-Хайде да ви е честито! - зарадва се момчето срещу нас. Стана и прегърна и двама ни с Джак, след това София последва примера му.

-Много се радвам за вас, наистина! Кога ще ходим на сватба? - засмя се приятелката ни.

-Няма да бързаме. Може да е след години, но ще се случи някой ден. И вие сте едни от първите поканени. - отвърна Гилински и ме прегърна през раменете.

-Хора, как ще понеса целия алкохол? - поклати глава Конър и тримата го погледнахме объркано. -Щях да пия за рождения на Джак, добре, но сега и за годежа. Няма как да не го полеем. Ще бъде трудно, но ще се опитам да се справя. - каза съркастично той и се засмяхме. Всички знаем, че Конър е способен да изпие целия алкохол в света.

Вече беше към полунощ и четиримата бяхме доста подпийнали. Танцувах на дансинга и се наслаждавах на момента. След малко усетих нечие тяло много близо до моето. Обърнах се рязко, защото си помислих, че е някой идиот, но когато видях прекрасното лице на Джак пред себе си, се зарадвах. Обвих ръцете си около врата му, а той своите сложи на талията ми.

-Забавляваш ли се? - попита ме той.

-Да! - отвърнах. -Искаш ли да си вземем шотове?

-Хайде! Аз ще отида до тоалетната, ти отиди ги поръчвай. Идвам след малко. - каза, аз кимнах и тръгнах към бара. Настаних се на един от високите столове и зачаках бармана. Той беше обърнат с гръб и почистваше нещо. Загледах се в него, тази фигура ми беше много позната. След няколко секунди се обърна с лице към мен и когато го видях, не можах да повярвам на очите си. Няма начин да е той!

-Зак?