Still love you

14

Гл.т. Джесика

Трябваше да се прибирам, за да уча, но реших да остана още малко при Джак, защото виждах колко е разстроен от срещата с баща му. Прави се, че не му пука, но аз го познавам твърде добре.

Седяхме на дивана и Джак лежеше като главата му стоеше в скута ми, а аз си играех с косата му. Никой не говореше нищо. Мислих си как не харесвах това момче в началото и какво стана накрая. Животът ми щеше да бъде много различен без него. Да, била съм с много момчета преди него, но никое не ми е грабвало вниманието така както Джак го направи. Отличава се от останалите най-много с неговата грижовност. Не бях срещала момче, на което да му пука толкова много за останалите.

-Хей, за какво си се замислила? - попита Джак като се усмихна сладко.

-За теб! - изкикотих се.

-Какво си мислиш за мен?

-Че те обичам! - отвърнах и усмивката му стана още по-голяма.

-И аз те обичам! - каза и се изправи, за да ме целуне. Меките му устни се разбиха в моите и мамка му, това беше най-прекрасното усещане на света. Бих убила за тази целувка. Всъщност, бих убила за Джак. Толкова много го обичам.

-Съжалявам, че трябва да го кажа, но трябва да се прибирам, за да уча. - казах, след като се отделихме от целувката.

-Добре, ще те закарам.

Гл.т. Гилински

Закарах Джесика у тях и се насочих към един сервиз за коли, където видях, че търсят работници. Трябваше да започна работа, за да мога да се изплатя на Ричард. Но това нямаше как да стане веднага. Нямаше откъде да изкарам 10 000 долара и да му ги дам. Много е опасен и се притеснявам да не направи нещо на Джесика. Мамка му! Защо изобщо се забърках в тези неща?

Отделно бях ядосан и объркан заради баща ми. След толкова много години се появява и ми казва, че съжалява. Мисли си, че всичко ще се оправи, когато се извини. Това е невъзможно. Не искам човек като него в живота си.

След един час каране най-накрая пристигнах на мястото. Слязох от колата и влязох в гаража. Едно момиче оправяше някаква кола и очевидно усети, че някой е влязъл и се обърна към мен. Тя беше чернокожа, с буйна, къдрава коса.

-Ъм, здравей! Търся Лукас. Той тук ли е? - попитах учтиво и момичето кимна.

-Да. Сега ще го извикам. - отвърна мило и отиде някъде. След няколко минути се върна с някакъв мъж. Сигурно той е Лукас.

-Здравейте! Тук съм за работата. Видях, че търсите работници. Казвам се Джак Гилински. - представих се и мъжът срещу мен се усмихна.

-Аз съм Лукас. Още като те видях разбрах, че си добро момче. Разбираш ли от коли? - отвърна ми с въпрос той.

-Да! Затова и съм тук.

-Супер! Но първо трябва да минеш изпитателния срок, разбира се. И тогава ще преценя дали да те оставя на работа или не. - обясни.

-Няма проблем!

-Кога можеш да започнеш работа? - попита Лукас.

-Веднага. Спешно се нуждая от пари и колкото по-рано започна, толкова по-добре за мен. - отговорих.

-Добре. Ще те чакам утре тогава. Това е София. - посочи момичето до себе си. - Тя е най-добрата ми работничка. Може би ще те оставя на нея, за да ти показва тук-там нещата.

-Супер! До утре тогава! - усмихнах се любезно и излязох от сервиза.