Няколко години по-късно...
-Хайде, Оливър! Нали вече не се налага да ти помагам с обличането на дрехите? - обърнах се към сина си, а той се намръщи.
-Не искам да ходя там долу! Има твърде много хора! - отвърна и аз се засмях. Отидох до него и в същия момент Джак влезе в стаята.
-Какво се разбрахме с теб преди малко? - попитах и Оливър се обърна към баща си.
-Тате, кажи на мама, че не искам да слизам долу!
-Оливър, знаеш, че трябва да слушаш мама. А и тя също трябва да се облича. Баба ти и дядо ти те чакат. Приготвили са ти една изненада. - повдигна игриво вежди Джак и очите на сина ни светнаха. Облече костюма си набързо и слезе по най-бързия начин долу. Бъдещият ми мъж насочи вниманието си върху мен и огледа внимателно грима и прическата ми. Оставаше само да сложа бялата рокля. - Много си красива, Джес! - отбеляза и аз се усмихнах срамежливо.
-Благодаря! - отвърнах и някой почука на вратата на спалнята ни. Беше момичето, което направи прическата ми. Каза, че ще може да ми помогне да облека роклята. -Трябва да излизаш. - казах на Джак и той въздиша.
-Е, добре. Нека те целуна за последно като моя приятелка. След малко ще ми станеш жена. - отговори и сля устните ни, след което излезе. Момичето ми помогна с роклята и вече бях готова за церемонията. Доста се вълнувах. Чаках този момент толкова много време и най-накрая дойде. Най-накрая щях да се омъжа за любовта на живота ми.
Церемонията щеше да се извърши в двора на къщата ни. Поканихме само най-близките си хора. Слязох долу и всички се бяха наредили на белите столчета. Вървях бавно към олтара и всички погледи бяха вперени в мен. Видях пред мен Джак, Конър и Жизел, които ни бяха кумове, и свещеника. Гилински ме гледаше с широка усмивка и се наместих до него. Наведе се леко и ми подшушна в ухото "Прекрасна си".
-Събрали сме се днес... - започна да говори свещеникът пред нас, но не се заслушах много в думите му. Просто исках вече да кажа прословутото ДА. -Вие, Джесика Робъртс, приемате ли Джак Гилински за свой законен съпруг?
-Да! - отговорих категорично.
-А вие, Джак Гилински, приемате ли Джесика Робъртс за св...
-Да, да, да! - мъжът до мен прекъсна свещеника и се обърна към мен.
-Можете да целунете булката! - каза за финал човекът с бялата роба и Джак сля устните ни в страстна целувка.
-Горчиво! Горчиво! - викаха гостите. Отделихме се от недостига на кислород и усетих някой между нас. Оливър се беше намърдал и ни гледаше с неговата така сладка усмивка.
***
Слънцето вече беше залязло и партито беше в своя вихър. Почти всички танцуваха, а ние с Джак бяхме изхабили доста от енергията си. Усамотихме се за малко на верандата си. Той ме беше прегърнал през раменете, а аз се бях сгушила в него. Държахме ръцете си с приплетени пръсти и се наслаждавахме на спокойното време.
-Този момент най-накрая дойде, а? - проговори Джак и двамата се засмяхме тихо. -Откакто се запознахме чакам това да се случи.
-Сещаш ли се, когато в началото не те харесвах? - смехът ми се чу още по-силно и съпругът ми извъртя очи.
-Мда, сещам се. Какво не ми харесваше? Бях най-красивото момче в гимназията. - възмути се.
-Когато те опознах, промених мнението си. - отговорих и настъпи тишина, но реших да я разваля. -Искаше ми се днес да бъда заедно със семейството си. - натъжих се при този спомен. Все още ми е трудно да живея с тази мисъл.
-Затова съм тук. За да запълвам празнотата в сърцето ти. За да се грижа за теб. За да те обичам...
На мен ми стана много миличко при думите му и се сгуших още повече в него.
-Благодаря на съдбата, че ни срещна. Благодаря ти, че те има! - казах и можех да усетя усмивката на Джак.
-Обичам те, Джесика!
-Обичам те, Джак!
The end
____________________________
Е, и тази история свърши. Честно да кажа, доста ми е тъжничко...
Благодаря ви, че ме подкрепяхте през цялото това време, през което писах. Благодаря за всеки един вот, за всеки един мил коментар! В много от случаите оправяхте настроението ми, наистина! Макар да не ви познавам, ви чувствам като мое семейство.
Надявам се историята ми наистина да ви е била интересна. И отново да си кажа...БЛАГОДАРЯ ВИ! ОБИЧАМ ВИ!
🧸❤️

YOU ARE READING
Still love you
Fanfiction⚠️Това е продължение на историята "In Love With a Motorist"⚠️ И двамата започнахме да живеем различни животи. Аз поех по моя път, а той по своя. Но когато съдбата отново ни срещна, ние бяхме променени - и двамата не бяхме щастливи, но нещо се случи...