Still love you

6

Гл.т. Гилински

Прибрах се и започнах да се оправям за купона на Конър. Бях супер изнервен и имах нужда да се успокоя малко. Джесика напълно си е изгубила ума. Повтарях ѝ едни и също неща хиляди пъти, а тя и така не се опита да ме разбере. Втълпила си е, че без нея ще се чувствам по-добре и до там. Как изобщо може да си го помисли това? Аз не виждам живота си без нея, а тя какво ми говори. Побърква ме.

Облякох си черни дънки и бяла тениска, оправих малко косата си, напръсках се с парфюм и обух обувките си. Облякох якето си, взех ключовете за колата и телефона и излязох. Качих се в колата, запалих и натиснах педала на газта. Усилих музиката, защото исках да се разсея от мисълта за Джесика. Чудех се какво да правя. Щеше ли да се осъзнае най-накрая, че без нея съм нищо?

Вече бях пред къщата на Конър и силна музика се чуваше отвътре. Къщата му беше голяма, затова се славеше със своите "зимни купони". Приближих се към входа и направо влязох. Миризмата на алколох и трева удари сетивата ми. Имаше доста хора. Преминах през танцуващите тела и затърсих приятеля си. Огледах се и го забелязах в кухнята да се зарибява с някакво момиче. Отидох при тях и когато ме видя широка усмивка се изписа на лицето му. Личеше си, че е пийнал доста.

-Пич, ти дойде! Мислих си, че си се отказал. - каза провлачено и аз се засмях.

-Имах малко проблеми. Затова се забавих. - отвърнах и Конър ме погледна сериозно.

-С онова момиче, нали? - попита и аз кимнах леко. Всъщност, това проблеми ли са? -Остави я сега нея. Виж колко красиви момичета има тук. Позабавлявай се тази вечер. Забрави я. Само за една нощ.

Толкова ли беше лесно? Не успях да я забравя шест месеца, та сега ли ще го направя? Заела е специално място в сърцето ми и никое момиче не грабва окото ми, така както Джесика го направи. Бе ме омагьосала по някакъв начин.

-Няма да се застоявам много. - отговорих като се направих, че не съм чул думите на Конър преди няколко секунди.

-Както решиш. Но едно момиче приближава и си мисля, че ще се опита да привлече вниманието ти. - каза той и посочи нещо зад мен. Погледнах объркано и се обърнах. Видях, приближаващата към нас Елинор. Ох, само тя ми липсваше в момента.

-Хей, Джак! Как си? - попита тя и застана близо до мен. Доста близо. Защо трябваше да бъде толкова досадна?

-Добре. - отговорих троснато и тя се намръщи.

-Искаш ли да се позабавляваме? - Елинор игнорира незаинтересования ми отговор и хвана ръката ми, но аз се отдръпнах веднага.

-Какво правиш? Колко пъти искаш да ти кажа, че не те харесвам и не значиш нищо за мен? Излез от шибания филм, в който си и се осъзнай. - извиках и тя се стресна леко.

-Филм? Виж колко време се опитвам да спечеля вниманието ти, но в твоята глава е само онова глупаво момиче!

-Глупаво момиче? Броя до три и искам да си се махнала до тогава. Разкарай тъпия си задник от тук и стой далеч от мен! Ясно ли е? - изсъсках срещу лицето ѝ. Елинор търсеше думи, с които да ми отговори, но не успя да го направи. Отметна коса, обърна се на петите си и си тръгна. Издишах дълбоко и насочих вниманието си към Конър. -Давай алкохола!

-Така те искам, братле! - отвърна на висок тон той и ми подаде една бутилка с уиски.