Still love you

39

Гл.т. Джесика

Събудих се без аларма, погледнах през прозореца и видях, че слънцето се показва. Първоначално, когато отворих очите си, се стреснах, защото бях на непознато място. Надигнах се и се запътих към банята, за да направя сутришната си рутина. Като бях готова се облякох и се върнах в хола, а в същия момент София се появи.

-Добро утро! - поздрави ме мило тя.

-Добро утро! - отвърнах ѝ с крива усмивка.

-Добре ли спа? - попита ме.

-Да.

-Добре...аз ще трябва да тръгвам. Шефа ме чака в сервиза. Трябва да разтоварваме някакви неща. - добави.

-И аз след малко отивам на работа. Днес ще разгледам за квартири. Ще се опитам да се махна до довечера. - казах и София сбръчка вежди.

-Чуваш ли се? Можеш да останеш колкото си искаш! Днес, когато Джак дойде в сервиза, ще му разкажа играта. - засмя се, но на мен не ми беше смешно. Не можеше ли всичко да бъде наред?! Винаги трябва да има някакви проблеми.

-Не се занимавай. Каквото трябва ще стане. - сведох глава.

-Не се натъжавай! Сигурна съм, че ще оправите взаимоотношенията си. Джак не може да живее без теб. Няма да издържи и една седмица. - приятелката ми скръсти ръце пред гърдите си.

-Не го видя, Соф. Той искаше да ме убие и ако имаше възможността щеше да го направи. - отговорих и тя извъртя очи.

-Ще го видим следобяд. А ти можеш да останеш колкото си искаш тук. Чувствай се като у дома си. - усмихна се топло и аз и отвърнах по същия начин.

-Много ти благодаря!

-Но да знаеш, че днес ще се прибера късно, защото след работа ще излизам с Карла. - добави и кимнах.

София излезе от апартамнета, а аз няколко минути след нея отидох на работа. Подредих масите в кафенето и зачаках клиенти.

***

По обяд заведението се напълни, защото студентите излязоха в почивка. На касата пред мен се появи Елинор с нейната така "приятна" усмивка.

-Здравей, Джесика! - поздрави весело, а аз се нацупих.

-Здравей. Какво ще желаеш? - попитах, без да я поглеждам.

-Две латета! За мен и за Джак! - само при споменаването му, пулсът ми се ускори и светкавично погледнах към досадното момиче, което сочеше с палец навън. Проследих пръста ѝ и видях Джак да стои отпред. Стана ми кофти. Много кофти.

Направих напитките, които Елинор ми поръча, подадох ѝ ги и тя ми плати.

-Що за кучка би причинила такова нещо на това прекрасно момче? - направи се на възмутена и аз се изнервих, но се опитах да запазя спокойствие и мисля, че ми се получи. Тя просто си излезе, хвана Джак под ръка и се насочиха към университета. Наистина ли? Наистина ли го прави? Много добре знае, че ще ме нарани по този начин. Но явно го прави нарочно, за да ме дразни. Не мога да повярвам...

Към 5 часа смяната ми свърши и се прибрах в апартамента на София. Преоблякох се и легнах на дивана. Все още бях разтърсена от това, което видях - Джак и Елинор. До вчера ми говореше колко е досадна и как не може да я понася, но сега са си първи приятели. Наистина, не мислих, че ще го направи. Не мислих, че ще стигне толкова далеч.

Докато тормозих мозъка си с всичко това, някой звънна на вратата. Станах, отворих и се изненадах да видя Гилински пред мен.

-Джак?

-Дойдох да взема годежния ти пръстен. - отвърна сериозно и леката усмивка, която се беше появила на лицето ми, изчезна.

-К-какво? - заекнах.

-Дойдох да взема годежния ти пръстен. - повтори по-бавно.

-Джак...дай ми шанс да ти обясня! Моля те! - приближих се към него, но той се отдръпна, сякаш бе погнусен от мен. - Защо просто не ме изслушаш, мамка му?! - започнах да се ядосвам и той извърна поглед.

-Джесика, дай ми шибания пръстен! Трябва да тръгвам. Не искам да закъснявам за срещата ми с Елинор.

-Моля? С Елинор? - изсмях се. - Сериозно ли, Джак?

-Да. Сериозно. - каза и аз сведох глава. Мисля, че в този момент сърцето ми се пръсна на хиляди парченца. Сълзите в мен напираха, но нямаше да ги оставя да се спуснат.

-Добре. - отвърнах след няколко секунди мълчание и Джак ме изгледа странно. Свалих пръстена от ръката си и му го дадох. - Дано бъдеш по-щастлив с Елинор, защото очевидно аз никога не съм те правила такъв! - изплюх и затръшнах вратата пред лицето му.

_______________________________
Здравейте, сладурии! Първо искам да се извиня, че вчера не качих глава! Просто имах ужасно главоболие и реших да си взема малко почивка от лаптопа и телефона. Това дистанционно обучение ме побърква...
И второ - краят на историята наближава. Как мислите, че ще се развият нещата? Ще се радвам да чуя предположенията ви.
До скоро! Пазете се ии ОБИЧАМ ВИ! 🧸❤️