Still love you

37

Взирах се в момчето и момичето пред мен. Това наистина ли се случва? Всичко това, което виждам наистина ли е реално? Този идиот Зак докосва моето момиче. И тя не се дърпа от него. Приближих се към тях, хванах Зак за блузата и го дръпнах рязко от Джесика. Той падна на земята и забих юмрука си в лицето му. След това отново го хванах, но този път за ръката и започнах да го влача към вратата. Отворих я и го бутнах в коридора като затръшнах вратата. Обърнах се бавно към Джесика, която ме гледаше с насълзени очи.

-Наистина ли? - едвам-едвам попитах и усетих някакво напрежение в гърлото си.

-Джак, нека ти обясня... - започна да говори бързо и притеснено, но аз не ѝ дадох възможността да продължи.

-Реших да те изненадам като си дойда по-рано и какво да видя? Целуваш се с това копеле в апартамента ни! - повиших тона си и тя подскочи. - Била ме чакала... - изсмях се. - И какво? Това ли чакаше? Чакаше да се махна и веднага се залепиш за него. Какво стана с "никога няма да те заменя за нищо и никой на света", "обичам те и винаги ще те обичам"?

-Не е това, което...

-Знам, знам. Винаги не е това, което изглежда. Всички виждаме грешно явно. - отвърнах и Джесика сведе глава. - Искам да си тръгнеш от тук! - казах през зъби.

-К-какво? - попита невярващо и ме погледна жално.

-Казах, че искам да си тръгнеш. - повторих по-бавно, за да може да ме чуе добре този път.

-Няма да си тръгна, Джак! Няма да си тръгна, защото не съм виновна!

-Какво каза? Няма да си тръгнеш? - присвих очи и тя кимна. - Ще си тръгнеш по един или друг начин. Ти избираш!

-Казах, че няма да си тръгна! - скръсти ръце пред гърдите си.

-Добре. Ти избра така. - казах и се насочих към спалнята, а след себе си чух стъпките ѝ. Влязох в стаята, изкарах един куфар от гардероба и започнах да слагам дрехите ѝ в него.

-Какво правиш? - попита ме Джесика. Не ѝ обърнах внимание и продължих да прибирам дрехите ѝ. Когато напълних куфара до горе, го затворих и я хванах за силно за ръката. Дърпах я към входната врата и избутах и нея в коридора, както направих със Зак. Тя започна да плаче, а аз погледнах към портмантото, на което видях закачено якето на Джесика. Взех го и го хвърлих отгоре ѝ.

-Мразя те! - изсъсках и затворих с трясък вратата. Тогава вече, всичко в мен изби. Свлякох се на земята и започнах да рева...

Гл.т. Джесика

Седях пред вратата и плачех неконтролируемо. Бях само по тениска, а беше доста студено в сградата. Поне, когато ме изхвърли от апартамента като боклук, ми хвърли и якето. Облякох го и се чудех какво да правя като по бузите ми продължаваха да се стичат сълзи.

Нямах къде да отида. Нямах семейство, при което да отида. Единствения вариант, който имах беше София. Тя беше единствената ми приятелка тук и единствения човек, при който мога да отида в това ужасно състояние.

Взех си куфара и слязох долу. Хванах си едно такси и шофьорът потегли към адреса, който му казах. Няколко пъти поглеждаше към мен в задното огледало и очевидно се беше притеснил.

През целия път си мислих за всичко това, което се случи. В случая нямах абсолютно никаква вина. Джак не ми даде правото да обясня какво всъщност стана и си позволи да се държи с мен по този жесток начин. Можех ясно да видя яростта в очите му. Никога не го бях виждала така. Особено с мен. Ако имаше тази възможност, може би и щеше да ме убие. Толкова ядосан изглеждаше.

След половин час, таксито спря, аз си платих и слязох от колата. Закрачих към блока, в който живееше София и се надявах да ме приеме в дома си.