Still love you

38

Почуках на вратата и след няколко секунди София ми отвори. Изненада се да ме види по това време на денонощието, но когато се загледа в мен, изражението ѝ веднага придоби притеснен вид.

-Какво се е случило? - попита тя.

-Може ли да остана тази вечер при теб? - отвърнах ѝ с въпрос и приятелката ми кимна бързо.

-Разбира се! Хайде, влизай.

Направи ми място да вляза и навлязох в апартамента. Оставих куфара си и двете седнахме на кухненската маса една срещу друга.

-Какво има, Джес? Всичко наред ли е? - продължаваше да пита, още по-притеснено. Започнах да ѝ разказвам, а тя слушаше внимателно. Надявам се да повярва на историята ми. Все пак с Джак се познават от повече време и е възможно да не ми повярва. - Наистина ли го е направил? - проговори, след като завърших с разказа си и кимнах леко. - Не мога да повярвам... - поклати възмутено глава.

-Как ще му докажа, че не е това, което той си мисли?

-За жалост, няма как да му го докажеш...Но как може да се държи с теб по този ужасен начин?! - ядоса се София. Изправи се и дойде до мен като ме прегърна. - Миличката! Съжалявам, че всичко това ти се е случило!

Сълзите в мен отново напираха и не можех да не ги оставя да се спуснат по лицето ми. Заплаках силно и София ме прегърна още по-силно.

-Не съм виновна, Соф! Разбери ме! - казах през сълзи и тя погали нежно гърба ми с ръката си.

-Разбирам те, Джес! Разбирам те...

След като приятелката ми ме успокои, я попитах дали може да си легна. Тя ми остави чаршафи в хола, а аз ѝ благодарих, че ме "приюти". Постелих чаршафите на дивана и легнах. Не можех да заспя. Мислите ми бяха заети от Джак. Исках да ми повярва. Искаше ми се да ми беше позволил да му обясня какво стана. Но дори да му бях обяснила какво? Той щеше да ме прегърне и да ми каже, че всичко е наред? Не мисля, че щеше да се случи. Зак е виновен за всичко. Мразя го!

Започнах да си играя с пръстите на ръката и усетих годежния ми пръстен. Вдигнах леко ръката си и се загледах в пръстена. Мислих си, че мечтата ми ще се сбъдне най-накрая. Макар да бях твърде млада, се чувствах някакси готова да се омъжа за Джак. Обичам го. Искам да създам семейство и да прекарам целия си живот с него. Но уви, Зак трябваше да провали всичко. Дали с Джак отново ще бъдем заедно някой ден?

Гл.т. Гилински

На следващия ден...

Цяла вечер не мигнах. Не спирах да се въртя. Опитах се да заспя, но не можех. Нямах търпение да стане сутрин и да отида на лекции, за да се разсея. Главата ме болеше, защото доста си плаках. Снощи изпих 2-3 чаши с уиски, в опит да ми олекне, но и това не се получи.

Притеснявах се за Джесика. И то много. Може би не трябваше да я "изхвърлям" от апартамента. Та тя си няма никой, освен мен. Наистина не трябваше да го правя. Направих грешка. Изобщо не помислих за това, че няма къде да отиде. Просто можеше аз да си тръгна.

Аз съм глупак...