Still love you

25

Гл.т. Джесика

1 седмица по-късно...

Радвам се, че вече Джак се отърва от този мафиот Ричард. В деня, в който щяха да го вкарат в затвора, бях супер притеснена. Мислих си само лоши неща. Опитах се да се разсея от тези мисли, но просто не ми се получаваше. През цялото време бях на тръни. Джак беше сам и се притеснявах този тип да не му направи нещо. Накрая с баща му отидохме на въпросното място и когато видях приятелят ми да излиза от сградата невредим, може би бях най-щастливото момиче на света. Веднага се нахвърлих върху него и благодарих на всички свръхестествени същества, че всичко с него е наред.

Вече се чувствах много по-добре и мислих, че мога да започна отново работа. Джак настояваше да си остана вкъщи поне една седмица още, но накрая успях да го убедя да отида. Не ми се седеше на едно място и исках да запълвам времето си пълноценно.

Днес беше състезанието, в което Джак щеше да участва. Когато отидохме на пистата миналата седмица, видях колко бе щастлив, качвайки се отново на мотора. Определено това му е липсвало много. Също така беше много мило от страна на момчетата там да му дадат един от моторите.

Алармата ми звънна и станах от леглото. Направих обичайните неща, които правя сутрин и след като бях готова си хванах такси и отидох на работа. Шефът ми ме видя като влязох в кафенето и се усмихна широко. Дойде при мен и ме прегърна. Той беше доста мил и земен човек. Не се държеше лошо с работниците си и заплащането, което даваше беше доста добро. Рядко се срещат хора като него.

-Как си, Джесика? - попита мило.

-Доста по-добре! - отговорих с усмивка. -Исках да се върна по-скоро тук. Омръзна ми да си седя само вкъщи. - добавих и двамата се засмяхме.

-Ами, тогава да се захващаме за работа! - каза Бен и отидохме към бара.

***

В 12 часа смяната ми свърши, преоблякох се и се прибрах вкъщи. Джак ми се обади и ми каза, че след лекции ще отиде в сервиза с мотора, за да го прегледа изцяло и ако има някаква неизправност да я оправи. Конър щеше да ме вземе следобяд и да отидем заедно на мотопистата. Разбрах, че състезанието е национално и ще участват хора от цялата страна. Ще стискам здраво палци моето момче да победи, защото той го заслужава.

Нямах какво да правя вкъщи, освен да гледам филми и сериали, защото докато си почивах в изминалите две седмици успях да си насмогна с ученето. В квартирата беше малко разхвърлено, затова поподредих. След това си направих пуканки, седнах на дивана в хола и си пуснах филм.

Филмът свърши и започнах да се оправям. Облякох си дънки и блуза с дълъг ръкав, пооправих малко косата си и сложих лек грим. Конър ми писа, че ме чака долу, затова обух обувките си и сложих якето на раменете си. Слязох долу, качих се в колата и Конър потегли. След около половин час бяхме там. Огледах се и видях Джак в тълпата. Отидохме при него и го целунах.

-Хей, как се чувстваш? - попитах.

-Определено съм развълнуван! - засмя се той и аз последвах примера му. -Не съм се състезавал от толкова много време. Надявам се да не остана последен.

-Сигурна съм, че ще разкажеш играта на всички! - уверих го като хванах ръката му. Джак започна да ми говори нещо, но нещо зад него привлече вниманието ми. Видях позната фигура. Някой изсвири и въпросното момче се обърна. Когато го видях, ококорих очи и не можах да повярвам на това, което виждам.

-Тони?!