Still love you

16

Гл.т. Джесика

С Джак бяхме в кухнята и правехме за ядене. Той се държи доста странно. Опитвам се да разбера защо, питах го дали всичко е наред, но той все ми отговаряше с "да, Джес, всичко е наред". Но аз бях сигурна, че не е. Крие нещо от мен и се надявам да разбера скоро какво е.

Докато подреждах масата, някой звънна на вратата. Джак каза, че ще отвори и аз кимнах. След малко чух познат глас и надникнах, за да видя кой е. Видях бащата на Джак и изглежда сина му беше доста ядосан от появата му. Успях да чуя част от разговора им.

-Ти откъде разбра? - изсъска приятеля ми в лицето на баща си.

-Имах сметки за уреждане с Ричард. - отвърна той.

-И защо изобщо си тук? Какво ще направиш? - изсмя се Гилински.

-Ще ти дам парите! Не знаеш на какво е способен този мафиот! - мафиот? Какво се случва, по дяволите? Отидох при тях и погледнах към Джак.

-Какво става? Какъв е този мафиот, за когото говорите? - започнах да задавам въпроси и момчето пред мен сведе глава като издиша тежко.

-Трябва да провалиш всичко, нали? - погледна той баща си.

-Джак! Какво криеш от мен, мамка му?! - извиках. Тримата влязохме навътре в апартамента, за да не висим на вратата. Гилински си пое дълбоко въздух и започна да ми обяснява всичко, едно по едно. След като приключи с разказа си, отбягваше погледа ми. - Защо си го направил? Защо не ми каза? - питах ядосано.

-Защото...бях глупав. Бях разстроен, заради теб. Нуждаех се от успокоение и не осъзнавах в какво се забърквам. Не ти казах, защото тъкмо оправихме взаимоотношенията си и не исках да развалям хубавия ни момент. Съжалявам, Джес!

Затворих очи за момент и се опитах да осмисля цялата тази информация.

-И как мислиш да му върнеш тези пари? - попитах вече по-спокойно.

-Затова започнах работа. Все някога ще му се изплатя. Да, няма да е веднага, но ще го направя. - отговори Джак.

-Аз...имам малко събрани пари. Ще ти ги дам колкото са. - отвърнах.

-Не! - каза категорично. -Няма да взимам никакви пари!

-Аз мога да помогна! - обади се баща му и Джак го погледна кръвнишки.

-Още по-малко искам твоите пари! Защо не се разкараш от живота ми? Какъв си ти, че да идваш тук и да ми предлагаш парите си? - изръмжа приятеля ми. Не беше редно да се държи толкова гадно с баща си, но го разбирах донякъде. Все пак ги е изоставил, когато Джак е бил малък.

-Синко, аз съм твой баща! Винаги бих ти помогнал. С каквото и да е! - отвърна Франк с влажни очи.

-Баща? Къде беше 14 години? Къде беше когато най-много се нуждаех от теб? Когато се нуждаех от баща? Нямаше те...

-Казах, че съжалявам, сине!

-За толкова жалък ли ме мислиш? Мислиш, че като ми дадеш парите, ще ти простя и всичко ще е наред? М? Е, няма да го направя! Намери някой друг, който се нуждае от парите ти. Аз не съм човека. - каза ядосано. Баща му нищо не каза, стана от дивана и тръгна към вратата, но преди да излезе се спря като се обърна към нас.

-Можеш да разчиташ на мен! Когато и да е, за каквото и да е! - каза последно и излезе от апартамента. Джак се обърна към мен и ме погледна тъжно.

-Много ли си ми сърдита? - попита той.

-Ела тук! - отвърнах и разтворих ръцете си за прегръдка. Той дойде при мен и двамата се сгушихме един в друг. -Ще се справим и с това...заедно! Нали?

-Заедно! - отговори срещу косата ми.