Still love you

34

Гл.т. Джесика

Със Зак се уговорихме да излезем и започнах да се оправям. Облякох си дънки и тениска, сложих малко грим и бях готова. Изключих телефона си от зарядното и отидох в хола. Джак седеше на дивана и ровичкаше нещо в телефона си. Седнах до него и той отдели поглед от устройството в ръката му.

-Ти кога ще излизаш с Конър? - попитах.

-След половин час. - отвърна той, но сякаш мислите му бяха някъде другаде.

-Добре ли си? - зададох още един въпрос и Джак ме изгледа объркано.

-Да? Защо?

-Изглеждаш замислен. - отговорих и той се усмихна едвам-едвам.

-Спокойно. Добре съм. Просто ме боли малко главата от снощи. - каза и аз кимнах. Погледнах часа и вече беше време да тръгвам.

-Добре. Аз ще тръгвам. До после! - целунах го.

-Кога ще се прибереш? - попита Гилински веднага, след като се отделихме устните си.

-Не знам, Джак. - въздишах. Исках да се отпусне малко. Караше ме да се чувствам виновна за това, че излизам със Зак. Сигурна съм, че е умърлушен заради това. Защо трябваше да е толкова ревнив? Не го разбирам, очевидно и той мен. Просто искам да прекарам време със стар приятел. Ако той искаше да се види с някоя стара приятелка и аз бях реагирала по този начин, веднага щеше да се заинати. Просто исках да ми има поне малко доверие. Начина, по който се държи в такива ситуации показва, че не ми вярва. Сякаш някога съм го предавала.

-Добре...добре. Хайде, тръгвай.

-Обичам те! - добавих последно и се усмихнах благо.

-И аз теб! - отвърна той, също с усмивка.

Обух кецовете си, облякох черното си кожено яке и излязох. Когато слязох долу, на улицата беше паркиран черен джип, на който Зак се бе подпрял. Отидох при него и го прегърнах.

-Е, къде ще ходим? - попита той ведро.

-Да седнем на някое кафене? - предложих и Зак кимна енергично.

-Хайде!

Качихме се в колата и Зак потегли. След около 20 минути паркира пред някакво заведение. Слязохме и се насочихме към масите, които бяха наредени отвън. Навън беше топло и слънчевите лъчи грееха приятно. Седнахме на една маса, сервитьорката дойде и си поръчахме.

-Е, как е Джес? Предната вечер приятелят ти не ни остави да си поговорим. - засмя се той.

-Мда...Ами, как да е? От Ел Ей се преместих в Спрингфийлд, а от там в Ню Йорк. Уча, работя и като цяло си живея живота. - обясних накратко и предизвиках смеха на Зак.

-А приятелят ти? Той защо реагира така снощи? - попита.

-Ами, просто си е ревнив. Но аз все пак си го обичам. Като се замислиш...щом един човек те ревнува, значи наистина държи на теб.

-Ммм, щом казваш. Има и други случаи, но няма да отваряме темата сега. - какво искаше да каже с това? -Та, сгодили сте се. Това е...страхотно! Сещаш ли се, когато ми разказваше как нямаш търпение да се омъжиш и да създадеш семейство?

-Даа! Все още това е една от мечтите ми. И мисля, че открих правилния човек. Джак е мъжът за мен. - отговорих като бях напълно сигурна в думите си. Наистина го мислих.

-Радвам се, че си щастлива... - отвърна нервно и настъпи неловка тишина, но след малко Зак я наруши. -О, сещаш ли се, когато... - започнахме да си разказваме някакви случки от "миналото", забавни, тъжни, глупави...Имаме толкова спомени заедно. Бях забравила повечето от тях. Радвам се, че срещнах този човек отново.