Still love you

29

Гл.т. Гилински

Джесика се обърна и тръгна нанякъде, но аз не я последвах. Не бях сигурен какво да направя. Може би трябваше да остана малко насаме с мислите си. Закрачих към една пейка, седнах на нея и забих поглед в земята. Май наистина прекалих, но просто полудях, когато я видях с Тони. Не знам защо, но откакто се появи отново в живота ни, съм доста раздразнителен. Тъкмо се зарадвах, че се отървах от Ричард и сега Тони се появи от нищото и е готов да ни досажда.

Голям съм идиот. Как наистина можах да си помисля, че Джесика би ми изневерила и то с този психопат? Какво не ми е наред? Тя е единствения човек, който го е грижа толкова много за мен, а накрая ще изгубя и нея за едното няма нищо.

И какво да правя сега? Как да ѝ се извиня? Изглеждаше ми много обидена, разбирам я. И аз на нейно място щях да съм си обиден. Мразя се, за това, че не мисля преди да направя дадено нещо и после жестоко съжалявам за това.

Докато мислих различни варианти как да се извиня на Джесика, усетих някой да се спира пред мен и надигнах леко главата си. Видях София пред мен, а тя ми се усмихна.

-Какво става, Гилински? Защо си такъв намусен? - попита тя и аз издишах тежко. - Пак ли си сгафил?

-Как може да съм такъв глупак? - отвърнах ѝ с въпрос и София се настани на пейката до мен.

-Какво стана?

-Преди малко видях Джесика с оново момче Тони, за което ти разказвах онзи ден. Помислих си, че...ми изневерява и малко и се развиках. - обясних и София се удари по челото.

-Много си тъп, честно! - възкликна като погледна разочаровано към мен. Права е. Много съм тъп.

-Знам! Тя ми се разсърди и си тръгна, а аз не знаех какво да правя. Би ли ми дала съвет?

-Първо, престани да ревнуваш момичето си и то от такива момчета като този Тони. Не мисля, че би погледнала друг, освен теб. Тя те обича, мамка му! - скара ми се момичето до мен.

-Какво да направя? Такъв съм си! Може би...прекалено много се страхувам да не я изгубя. - сведох глава.

-Ако продължаваш с твоите глупости, шансът да я изгубиш е много по-голям, сещаш ли се?

-Как да ѝ се извиня? - попитах отново.

-Джесика не е момиче, което се нуждае от някакви романтични неща като рози, шоколади, плюшени мечки и т.н. Да отидеш при нея и да я прегърнеш, да я целунеш, да ѝ се извиниш искрено...за нея това е достатъчно. А не да седиш на пейката в парка като най-големия идиот и да се обвиняваш.

-Права си...права си, София! Точно и това ще направя! - казах ентусиазирано и станах от пейката. -Благодаря ти! - прегърнах я.

-Пак заповядай, колега! - отвърна и аз тръгнах към колата си.

Гл.т. Джесика

Седях в спалнята на леглото и разглеждах социалните мрежи. Мина почти час, а Джак все още го нямаше. Мислих си, че ще дойде, за да поговорим. Явно наистина мисли това, че му изневерявам с Тони. Как да му покажа, че не е така? Нима не знае, че го обичам прекалено много, за да го заменя с някой друг? Не бих го оставил за никой и нищо на този свят, но той явно не го знае и не иска да го разбере.

Докато си мислих всичко това, на вратата се звънна. Оставих телефона си и отидох да отворя. Зарадвах се, когато видях Джак пред мен.

-Може ли да вляза? - попита той и аз кимнах като се усмихнах леко. Влязохме навътре в квартирата и седнахме един до друг на дивана в хола. -Извинявай, Джес, наистина! Не бях прав. Сгреших, когато ти се развиках в парка.

-Как да ти покажа, че те обичам? - попитах същия въпрос, който се въртеше в главата ми до преди малко.

-Няма нужда да ми го показваш. Аз го знам. Показвала си ми го не малко пъти. Вината е моя. Съжалявам! - погледна ме умолително Джак и сърцето ми просто се разтопи.

-Може ли това да не се повтаря повече?

-Обещавам ти! - увери ме той и сля устните ни.