Still love you

7

Гл.т. Джесика

Алармата ми звънна и се надигнах леко от леглото. Трудно можех да си отворя очите, защото бях спала само два часа. Писах до късно есе и се чувствах много изморена. А само при мисълта, че ще съм цял ден на работа се измарях още повече.

Станах, отидох в банята и измих зъбите си. Върнах се в спалнята и облякох сини дънки и бяла тениска. След това застанах пред огледалото и бях изплашена от вида си. Големи тъмни кръгове се простираха под очите ми, а на места дори синееше. Веднага взех фон дьо тена и започнах да мацам лицето си. Всичко щеше да бъде различно, ако Брайън не ме беше оставил. Щях да съм...щастлива. И с Джак може би щяхме да бъдем заедно, но за ситуацията с него съм си виновна само и единствено аз. Какво щях да правя с него? Трябваше ли да продължа напред или да направя това, което Саймън ми каза? Защо изобщо позволих всичко това да се случи?

След 20 минути бях готова, взех чантата си, обух ботите си и облякох якето си. Излязох навън и видях, че земята е побеляла. Времето беше спокойно. Хванах едно такси и след половин час бях в кафенето. Оправих масите вътре и сложих табелата "Отворено" на вратата.

***

Към обяд пуснаха студентите в почивка и заведението се напълни. Обслужих две момичета и след тях на опашката бяха Джак и приятелят му, с който беше вчера. Гилински носеше слънчеви очила и трудно можех да позная настроението му. Взирах се дълго в лицето му и разбрах, че нещо не е наред.

-Добре ли си? - попитах като застана пред мен.

-Да. Просто малък махмурлук. - отвърна троснато той.

-Добре. Е, какво ще искате? - усмихнах се.

-Лате за мен! - отговори ми с усмивка момчето до Джак. Може би не са купонясвали заедно, защото той изглеждаше доста свеж, спрямо Джак.

-Аз искам едно късо кафе. - каза Гилински и кимнах. Заех се с поръчките им и след няколко минути бях готова. Подадох им ги, а те ми платиха.

-Лека работа! - отвърна мило приятелят на Джак, а той от своя страна просто взе кафето си и излезе. Сигурно ми е много сърдит.

Днес шефът ми каза, че мога да си тръгна два часа по-рано и бях много щастлива от този факт. Обадих се на Саймън и му казах, че ще намина. След като смяната ми свърши се оправих набързо и отидох при психолога ми, който беше и единственият ми приятел в момента. Настаних се на обичайното си място, а той не спираше да се усмихва.

-Какво има? Защо си толкова щастлив? - засмях се леко.

-С Тереза се сгодихме! - почти извика и аз скочих от радост. Тереза е момичето, в което Саймън e лудо влюбен. Доста ми разказваше за нея и изглеждаше, че са истински щастливи заедно. Дълго време се чудеше дали да ѝ предложи, но ето, че е събрал смелостта да го направи.

-Много се радвам! - възкликнах и отидох до него, за да го прегърна.

-Ти си първият човек, който каня на сватбата си! - засмя се той, а аз последвах примера му.

-С удоволствие ще дойда! - отвърнах и в същия момент някой връхлетя в кабинета. Обърнах се и бях изненадана да видя Джак тук.

-Затова ли ме отблъскваш? Този ли успя да ме замени? - викаше изнервено и аз го погледнах объркано.

-Моля? За какво говориш?

-Отблъскваш ме заради този идиот тук, нали? - продължаваше да вика той.

-Джак, той е мой психолог! - отвърнах и момчето пред мен изглежда се обърка доста.

-К-какво? Психолог? - заекна.

-Да, за Бога! Пише го на шибаната врата! - казах като посочих отворената врата.

-Аз...съжалявам! - обърна се Джак към Саймън. Той се изправи и отиде до него.

-Джесика ми е разказвала много за теб! Джак, нали? - попита Саймън и Гилински кимна леко. - Приятно ми е! Саймън! - отвърна и се здрависаха.

-Извинявам се отново! - повтори Джак и погледна към мен.

-Саймън, ще намина утре, за да ми разкажеш повече за годежа. - обадих се.

-Добре, ще те чакам. - отговори той. С Гилински излязохме и се качихме в колата му.

-Джес, извинявай, просто си помислих... - започна да казва нещо, но го прекъснах.

-Няма значение. Карай нанякъде. - отвърнах и той потегли.