Still love you

41

Гл.т. Джесика

Една седмица откакто върнах на Джак годежния пръстен. Оттогава не съм го виждала, не съм го чувала и нямам представа какво се случва с него. Бях съсипана най-вече от факта, че супер спокойно каза "Не искам да закъснявам за срещата си с Елинор". Сякаш не му пукаше, че ще ме нарани. Сякаш не му пукаше как ще се чувствам...

Явно това беше краят. Изгубих и Джак, без дори да имам вина. Нямах семейство, на което да се опра. Имах си само София и Саймън, моят любим психолог, който отново започнах да посещавам. Искрата за живот, която се бе появила, когато Джак се върна в живота ми, отново изгасна. Онези мисли се завърнаха. Кои мисли ли? За самоубийство. Да, точно така. Премислях отново начини да сложа край на живота си. Но нещо по-рано през деня, или по-скоро някой, премахна тези мисли, но ще стигна и до там.

Беше нормален ден като всички останали. Отидох на работа, правех кафета, новата принцеса на Джак отново се заяждаше с мен като не споменаваше името на вече бившия ми приятел. Просто ѝ беше в кръвта да се дразни с мен. Когато смяната ми свърши, тръгнах към апартамента на София, но по пътя главата ми се замая леко. Помислих си, че е защото се претоварих доста в кафенето и не обърнах особено внимание. Прибрах се и състоянието ми започна да се влошава. Получих ужасно главоболие и започна да ми се повдига, а по-късно и се наложи да притичам до тоалетната. Помислих си, че може да настивам, но после изникна и друго нещо в главата ми. Почти бях сигурна, че не е това, което си мисля, но трябваше да бъда сигурна.

Взех чантата си и веднага отидох в аптеката. Купих си един тест за бременност и отново се прибрах. Изпълних инструкциите, написани на опаковката и зачаках. Резултатът беше готов след няколко минутки и бях шокирана. Две червени черти бяха изписани на теста.

Не знаех какво да правя. Бях паникьосана от факта, че съм само на 19, но и бях щастлива, защото щях да стана майка и най-вече, че бащата е Джак, защото...нямаше кой друг да е. Веднага взех телефона и набрах номера на София. Трябваше да разбере новината.

Гл.т. Гилински

Със София бяхме в сервиза и поправяхме една кола. С нея не си говорихме почти нищо, защото ми беше ядосана, заради всичко, което се случи между мен и Джесика. Повтаряше ми колко съм тъп за това, че не съм я изслушал. Нямаше какво да слушам. Видях каквото трябваше да видя със собствените си очи и не се нуждаех от обяснение.

По едно време телефонът на София звънна и тя вдигна.

-Хей, какво става?...Т-ти какво? - изкрещя София и аз я погледнах объркано, а след малко ме погледна с ококорени очи. Лицето ми придоби още по-объркан вид. -Толкова се радвам! - изпищя и вече започвах да се плаша. -Той е тук до мен...Да...Добре...Ще се видим по-късно. - каза последно, затвори и насочи вниманието си върху мен.

-Какво? - попитах.

-Джак...трябва да ти кажа нещо. - отвърна с усмивка.

-Какво има?

-Джесика...Джесика е бременна. - отговори и при последната дума мисля, че сърцето ми пропусна удар.

-Чакай к-какво?! Бременна? - почти извиках и София кимна бързо. -А-аз трябва да...отида при нея. - заекнах и започнах да обикалям хаотично. -Ще...без това...може ли да кажеш на шефа?

-Разбира се, мачо! Отивай при момичето.

Усмихнах се широко, съблякох работния си гащеризон и се качих в колата си. По пътя щях да се блъсна няколко пъти, защото бях супер разсеян. Джесика е бременна! Баща ли ще ставам? А ако бебето не е мое? А какво ако е? Не можех да спра вълнението си.

Жив и здрав стигнах до апартамента на София. Застанах пред вратата и натиснах копчето на звънеца. Успокой се, Джак. Успокой се....