Still love you

26

-Тони?! - извиках и Гилински ме погледна объркано. Обърна се и когато видя Тони, стисна ръцете си в юмруци. Сложих ръка на рамото му, за да се успокои малко. Старият ни "приятел" извърна леко глава и ни забеляза. Усмихна се и се приближи към нас.

-Еха! Не очаквах да ви видя. Наистина ли все още сте заедно? - засмя се подигравателно. Джак го погледна лошо и затегна челюстта си.

-А ти не беше ли рус? - отвърнах му с въпрос като сбръчках вежди.

-Да. Бях, но се боядисах. Харесва ли ти, Джес? - попита Тони и се усмихна леко. Аз се намръщих и той свали усмивката от лицето си. -Както и да е! Съдбата явно е решила да ни срещне отново, а?

-Мисля, че трябваше да си в психиатрия. - обади се Джак.

-Така ли? И защо? - изсмя се Тони.

-Защо ли? Отвлече приятелката ми, глупако! - ядоса се Гилински и хвана момчето пред него за яката. Аз го дръпнах и го погледнах умолително. Той издиша тежко и сякаш се успокои малко.

-Е, тук сме, за да се състезаваме, а не да се караме, нали? - повдигна рамене психопата и извъртях очи. Хванах Джак за ръката и го дръпнах настрани.

-Не се ядосвай, чу ли? Той е тук само заради това състезание, после ще си тръгне и всичко ще е постарому. - опитах се да го успокоя.

-Само като видя психопатското му лице и всичко в мен кипва. Не мога да го понасям, разбираш ли? - отвърна Джак.

-Да, разбирам те, но гледай да не му обръщаш внимание. Днес е тук, утре го няма. Сега отивай и им покажи кой е шефа. - побутнах го и той се усмихна сладко.

-Какво щях да правя без теб?

-Точно сега ли искаш да говорим за това? - засмях се.

-Добре, добре. Отивам! - каза бързо и ме целуна, след което слезе долу на пистата, а аз затърсих Конър из публиката. Забелязах го на втория ред и отидох при него.

-Кое беше това момче, с което говорихте преди малко? - попита Конър и аз го погледнах.

-Ще ти разкажа някой друг път. Сега се приготви да крещиш името на Джак!

Всички състезатели се наредиха на стартовата линия. Единствено Гилински беше с червен екип и лесно можех да го разпозная. Сложи си каската и постави ръце на кормилото като го стисна здраво. Съдията вдигна флагчето в ръката си и всички потеглиха.

През цялото време Джак водеше, но точно в последната обиколка някой го изпревари и до края на трасето не успя да заеме отново първата позиция. Момчето, което спечели състезанието свали каската си и видях лицето на Тони. Изглеждаше доста доволен и с надменна усмивка гледаше към приятеля ми, който от своя страна беше доста изнервен, че точно Тони спечели.

Джак остави мотора в гаража на пистата, преоблече се и се прибрахме в квартирата ми. През целия път не говореше нищо. Опитвах се да завържа някакъв разговор, но той ми отговаряше само с "да", "не" и "добре" или пък просто кимаше.

Отидох до тоалетната и след малко се върнах в хола при Гилински, който се взираше в нищото.

-Какво има? Защо не ми говориш? - попитах. Вече започнах да си мисля, че аз съм направила нещо.

-Изнервен съм. - измрънка и аз кимнах бавно. -Видя ли го как ме гледаше? Все едно е най-добрия в света.

-Джак, стига! Голяма работа, че те е победил. Знаеш, че си много по-добър от него. Ти водеше през цялото време. - казах, в опит да го поуспокоя, но очевидно той се изнерви още повече от думите ми.

-Никой не го интересува кой е водил през цялото време! - почти извика. -Всички гледат победителя накрая.

-Какво ти пука за другите хора, мамка му?! - повиших тона си и аз.

-А ти защо го защитаваш? - попита изнервено Джак. Какво му става?

-Ти чуваш ли се? Не го защитавам! Опитвам се да те успокоя, но ти не искаш да ме чуеш. Изнервен си и затова реши да си го изкараш на мен. Браво, Джак! Браво! - плеснах с ръце и отидох в спалнята като затръшнах вратата след себе си.

_______________________________
Хей, сладури! Как сте? Исках само да ви кажа, че тази част ще бъде по-кратка от другата ии може би финалът наближава. Не искам да я правя много дълга, тъй като мисля, че ще стане пълна боза, но ако имате някакво друго мнение по въпроса ще се радвам да го чуя. До скоро, обичам ви!🥰💞