Still love you

28

Смяната ми свърши в 5 часа и се размених с момичето, което щеше да поеме третата смяна. Джак каза, че ще ме вземе когато си свърши работата в сервиза, а аз реших да се възползвам от хубавото време като се разходя в близкия парк. Беше само на няколко крачки от кафенето.

Преоблякох се, взех си чантата и тръгнах към парка. Температурата вече започваше да се повишава, листата на дърветата се показаха и навън беше много приятно. Докато си вървях около езерото, усетих някой да застава до мен. Обърнах се и се стреснах, когато видях Тони да стои до мен. Явно днес всички психопати са решили да ми досаджат.

-Какво правиш още тук? - попитах като присвих очи.

-Ню Йорк е доста хубав град! - отвърна той с широка усмивка, а аз извъртях очи. -Не исках да се връщам в Спрингфийлд.

-И реши да ми досаждаш? - повдигнах вежда.

-Кога съм ти досаждал?

-О, Тони, моля ти се! Много добре знаеш, че имаш жестоки проблеми и се нуждаеш от психиатър. - казах и продължих да вървя с надеждата Тони да ме остави намира, но за жалост това не се случи.

-Нищо ми няма! - отговори и изглежда беше много сигурен в думите си.

-Както и да е. Остави ме, ако обичаш! Джак ще дойде след малко и ще бъде много ядосан, ако те види тук.

-Джак, Джак, Джак...само той ли ти е в главата? - попита объркано лудият.

-Тони... - започнах да говоря, но виковете на Гилински ме прекъснаха. Хвана Тони за яката и щеше да забие юмрука си в лицето му, но аз го спрях.

-Изчезни от тук или накрая ще се озовеш мъртъв в езерото зад теб! - изръмжа Джак и кимна към езерото. Пусна Тони, а той от своя страна само се изсмя и си тръгна. Гилински се обърна към мен и аз се приближих към него, за да го прегърна, но ядосаният му поглед ме спря. -Какво правеше с него?

-Реших да се разходя, докато те чакам и той се появи отнякъде. Казах му да ме остави, но не го направи. - обясних спокойно, а Джак извърна поглед, но след малко отново насочи вниманието си към мен.

-Лъжеш ли ме? - попита и аз бях супер изненадана от въпроса му.

-Джак, луд ли си? Защо ми е да те лъжа? - отвърнах му и аз с въпрос. - Какво ти става? Наистина ли си мислиш, че имам някакви чувства към Тони? Към човека, който направи какво ли не, за да ни раздели? Наистина ли не ми вярваш?

-Не, аз...

-Не съм някоя хваната от гората, за да се държиш с мен по този начин. С нетърпение чакам да дойдеш и да мога да те прегърна, да ти споделя какво се случи днес, а ти ме нападаш. Следващия път си помисли много добре дали ще се държиш с мен така. - казах последно и си тръгнах. Мисля, че Джак трябва да остане известно време насаме с мислите си. На входа на парка имаше такси и направо се качих в него. Казах адреса на шофьора и той потегли.