Still love you

42

Чаках доста време, докато Джесика ми отвори, но най-накрая се появи. Беше доста изненадана да ме види, а след малко изражението ѝ придоби сериозен вид.

-Да не би да искаш нещо "твое" отново? - скръсти ръце пред гърдите си.

-Джесика...наистина ли си бременна? - попитах и тя си пое дълбоко въздух, след което кимна. - Може ли да вляза?

Направи ми път и двамата се настанихме на дивана. Бях супер нервен, а нея не можех да я разбера как се чувства. Сякаш се бе променила, макар и за седмица. Преди познавах настроението ѝ само по очите, а сега...нямам представа какво чувства.

-Кой е бащата? - питах направо. Имаше вероятност това бебе да не е мое и задължително трябваше да попитам.

-Сериозно ли, Джак? - изсмя се Джесика, а аз се чудех какво толкова казах. Не беше ли редно да задам този въпрос. - Единственото момче, с което съм спала си ти, за Бога! И ако ми беше позволил да ти обясня какво се случи онази вечер, щеше да знаеш, че ТИ си бащата. - започваше да се изнервя. - Исках да ти кажа, че Зак дойде до нас пиян и се опитвах да го изгоня, но нищо не помагаше. Накрая започна да ми обяснява как заслужавам нещо повече и накрая ме целуна, аз се опитвах да се освободя от хватката му, но за жалост не успях. Но егото ти беше твърде голямо и не можа да отделиш две минути от живота си, за да ме изслушаш. Но, разбира се, ти винаги трябва да правиш от мухата слон. - обърна се настрани, а аз не можех да отделя поглед от нея. Беше права. Трябваше да ѝ дам възможност. - И да не забряваме как веднага отиде при онази дрисла Елинор само и само, за да ме дразниш. Много добре знаеше, че това ще ме нарани, но въпреки това го правеше. Щом го правиш, значи любовта ти към мен никога не е била толкова силна, колкото моята към теб. - каза последно и можех да усетя треперенето в гласа ѝ.

-Не е вярно, Джес! Никога не съм обичал някоя, колкото теб. Ти си всичко за мен!

-Тогава защо ми причини тази болка? - почти извика като една сълза се стече по бузата ѝ. Проклех се за това, че карам това момиче да плаче. Майката на детето ми...

-Защото съм глупак, Джесика! Защото съм шибан кретен! - изкрещях и се изправих от дивана, а момичето пред мен ме наблюдаваше с насълзени очи.

-Ако не беше това бебе, изобщо дори нямаше да дойдеш до тук. - отвърна тя и аз замълчах. - Права ли съм?

Замислих се, но накрая отговорих.

-Права си...

-Тогава за любов ли говорим, Джак? - поклати глава и продължавах да се псувам наум. Аз съм най-големия кретен на света. Нямах представа какво да кажа от тук нататък. Сведох глава и сълзите просто започнаха да се стичат по лицето ми.

-Не те заслужавам. - продумах, без да я поглеждам. Нямах тази смелост.

-Поисках едно нещо от теб - да ми се довериш. Наистина започнах да си мисля, че ти никога не си ме обичал. Че всичко е било една измама.

-Не е така. - отговорих едва уловимо. -Винаги правя грешки. Защо съм толкова сбъркан? Какво не ми е наред? - заплаках силно и мисля, че Джесика беше уплашена от вида ми. Никога не ме беше виждала в такова състояние. - Обичам те! Съжалявам за цялата болка, която ти причиних. Ти не го заслужаваш. Заслужаваш да бъдеш щастлива. И може би без мен ще се чувстваш по-добре...