Still love you

32

-Зак? - ахнах.

-Джес? - очевидно и той не можеше да повярва, че ме вижда. Усмихна се широко и белите му зъби се показаха. -Срещаме се след толкова много години.

-Така е. Да ти призная, не мислих, че ще видя повече. - отвърнах му, смеейки се.

Чудите се кой е Зак? Той беше най-добрият ми приятел в Лос Анджелис. Бяхме заедно почти навсякъде. Обичах го, както обичах Брайън. Чувствах го като мой втори брат. Знаеше всяко едно нещо за мен, дори най-големите тайни, които абсолютно никой не знаеше. Но нещо се случи един ден. Призна ми, че има силни чувства към мен, но аз не изпитвах същото. Приятелските чувства надделяха. Тогава той се отдалечи от мен. Дори не ме поглеждаше, когато се разминавахме по коридорите в училище. Чувствах се ужасно. Остави приятелството ни, заради чувствата му. Да, сигурно и той не е бил добре, когато не съм отвърнала на чувствата му. Но нямаше какво друго да направя.

-Как си? Как се озова в Ню Йорк? И как е Брайън? - започна да задава въпроси Зак и при последния му въпрос, усмивката слезе от лицето ми.

-Брайън...той почина. - отговорих и изглежда той се почувства неловко, че е питал за него.

-Аз...съжалявам! Кога се случи?

-Преди година и нещо. Както и да е. Животът си продължава. - насилих се да се усмихна. След малко Джак застана до мен и ме прегърна през кръста като не отделяше поглед от момчето зад бара.

-Това приятелят ти ли е? - попита Зак.

-Да...

-Поправка! Годеникът ѝ. - прекъсна ме Гилински и се усмихна самодоволно. Усещам, че ще стане голям проблем.

-Годеник, а? Супер! А-аз...радвам се за теб, Джес. - заекна Зак. Интересно...

-А ти кой си? - попита на свой ред Джак.

-Зак е стар приятел от Лос Анджелис. Всъщност, мога да кажа, че бяхме най-добри приятели. - обърнах се към Гилински. Той повдигна вежди и кимна бавно.

-Страхотно. - отвърна той провлачено, замаян от алкохола. - Знаеш ли, скъпа? Не ми се пият шотове. Искаш ли да се прибираме?

-Ъм...добре. - отговорих несигурно. Знаех си, че ще стане така. Ревността на Джак веднага се отключва. Исках да си поговоря още малко със Зак, но уви, това нямаше как да се случи. Всъщност...защо пък да не се случи?

-Джес, пиши ми някой ден да се видим. Като доброто старо време. - усмихна се нервно Зак като поглеждаше ту към мен, ту към годеника ми. Аз кимнах в съгласие и с Джак си тръгнахме.

***

Сутринта се надигнах от леглото и главата ми се замая леко. Скоро не бях пила толкова. Не бях пияна, спомням си всичко, но все пак. И малко алкохол да пия, на другия ден главата задължително трябва да ме боли.

Погледнах към спящото момче до мен и се засмях тихо при гледката. Джак лежеше по гръб, устата му беше отворена и похъркваше леко. Беше толкова сладък. Снощи му се ядосах малко, когато започна да се държи по "онзи" начин със Зак. Как да му обясня, че той е само приятел? Как да му докажа думите си, че няма да го оставя никога? Обичам го прекалено много, за да направя подобно нещо.