Still love you

33

Гл.т. Гилински

Събудих се, но Джесика не беше до мен в леглото. Полежах още малко и след това станах. Минах през банята и си измих зъбите. Отидох в кухнята и видях годеницата си да се върти около котлона. Усетих аромата на палачинки и шоколадови бисквити. Приближих се към нея и тя ме забеляза. Усмихна се и постави целувка върху устните ми.

-Добро утро! - поздравих я.

-Добро и на теб! Палачинките са почти готови, а сладките са във фурната. Ако искаш ги опитай. - отвърна енергично.

-Някакъв повод ли има? Да не съм забравил нечий рожден ден? - попитах притеснено.

-Нее! Просто съм в настроение за такива неща. Толкова ли ти е странно? - повдигна вежда въпросително.

-Ами...обикновено не правиш такива неща. Затова се изненадах. - засмях се тихо.

-Да, но това момиче тук... - посочи себе си. -...ще бъде твоята жена след време. Трябва да се грижа повече за теб и реших да започна от сега. Нищо, че главата леко ме боли от снощи.

Обгърнах Джесика с двете си ръце и я гледах с усмивка. Обходих всяка една част от лицето ѝ с погледа си. Беше много красива. Благодаря на съдбата, че избра да сложи това прекрасно момиче точно в моя живот. Започнах да си мисля всякакви неща от сорта на "Ами, какво ако беше срещнала някой друг преди мен?", "В момента можеше да бъде в нечии други прегръдки." Само при мисълта на тези неща, всичко в мен се преобръщаше. Колкото и банално да звучи, не мога да си представя живота без нея. Тя бе всичко за мен. Разбираше ме, както никой друг, подкрепяше ме във всичко и макар инатия ми характер, Джесика никога не се отказа от мен. Обича ме такъв какъвто съм - ревнив, досаден... Благодаря и за което.

-Земята до Джак! Може ли да ме пуснеш? Палачинките ще изгорят. - махаше с ръка пред лицето ми и когато я пуснах, сладкия и смях се разнесе из цялата стая.

-Извинявай, замислих се. - оправдах се.

-За какво? - попита тя, докато обръщаше една палачинка в тигана.

-Няма значение.

След като Джесика приготви палачинките, а аз подредих масата, седнахме да хапнем. Опитах от палачинките, а след това и от шоколадовите бисквити и бяха божествено вкусни.

-Харесва ли ти? - погледна ме Джесика и чакаше с нетърпение отговора ми.

-Уникална си! - отвърнах като се пресегнах и я ощипах по бузата, а от нея получих сладка усмивка.

***

Закусихме и станахме, за да оправим масата.

-Джак, искам да те попитам нещо. - заговори тя като слагаше чиниите в съдомиялната машина.

-Да?

-Може ли да изляза със Зак? - попита несигурно. Изглежда много се притесняваше от реакцията ми. Този съвсем го забравих. Тъкмо Тони спря да се мярка пред очите ни, а сега нов се появи.

-Би ли ми разказала малко повече за него? - отвърнах ѝ и въпрос и тя издиша тежко. Трябваше да знам повече за този човек. Може би изглеждам смахнат отстрани, но съм страшно ревнив и недоверчив.

-Когато живеех в Лос Анджелис, той беше един от най-близките ми приятели. Знаеше всичко за мен, както и аз за него. Беше ми като брат. Но... - спря да говори и аз сбръчках вежди. -...след като се преместих в Спрингфийлд, изгубихме връзка. - дали наистина това се е случило? Трябваше просто да се съглася. Много пъти ми повтаряше, че няма да ме остави и че ме обича. Трябва да спра да се притеснявам от страничните хора.

-Добре. Няма проблем. Излезте. - отговорих най-накрая на въпроса ѝ и на лицето ѝ грейна усмивка.

-Много ти благодаря! - почти извика и ме прегърна силно.

-Ти излез с него, а аз ще се видя с Конър. Трябва да обсъдим някои неща. - добавих.

-Добре. - каза Джесика и се насочи към спалнята.

Стана ми кофти от факта, че се притесняваше, когато ме попита дали може да излезе със Зак. Изобщо, че ме пита такъв въпрос. Все едно ѝ бях баща. Не трябваше да бъде така. Трябва да се променя. Ще се опитам да не бъда толкова ревнив и да се сдържам. Няма да спирам да си повтарям, че тя ме обича и няма да ме остави. И съм сигурен, че наистина е така.