Still love you

9

Събудих се преди алармата си. И за първи път от много време ставам с усмивка. Радвам се с Джак поговорихме вчера и се изяснихме. Всъщност, не знам дали отново сме заедно, но мисля, че нещата ще бъдат постарому скоро. Снощи си тръгнах малко след като Конър дойде. С Гилински се разбрахме днес да прекараме повече време заедно.

Оправих се, приготвих нещата си и отидох на работа. Направих обичайните неща в кафенето и хора започнаха да идват. Писах на Джак още като се събудих, но той така и не ми отговори. Чаках да стане обяд, за да дойде тук.

Пуснаха студентите в почивка и с нетърпение очаквах момчето, в което съм влюбена. Забелязах Конър на опашката, но беше сам. Къде е Джак? Дойде редът на лудия приятел и двамата се усмихнахме леко.

-Хей, къде е Джак? - попитах веднага.

-Не знам. Не се е появявал днес. Не си ли се чувала с него?

-Не. - отвърнах отчаяно. Какво се случва? Започнах да се притеснявам много.

***

Смяната ми свърши, а все още нямах никаква връзка с Джак. А ако нещо му се е случило? Всички лоши мисли се забиха в главата ми.

Пооправих в кафенето, преоблякох се и си хванах такси, за да отида при Саймън. След няколко минути бях там и седнах на диванчето.

-Как си, Джес? - попита ме той.

-Притеснявам се Джак. Не съм се чувала цял ден с него. - отговорих.

-Може просто да има работа. Всичко с вас наред ли е?

-Ами, мисля, че скоро всичко ще е наред. - казах и надигнах ъгълчето на устната си.

-Радвам се!

-Та, разкажи ми за годежа! - смених темата бързо и на лицето на Саймън грейна усмивка.

-По-рано през деня отидох да купя пръстен, но не мислих да ѝ предлагам същата вечер. Тереза ми каза, че ще бъде до късно на работа и реших да я изненадам като направя вечеря. А след това нещо ме побутна и ми каза "Сега е момента, Саймън!" - отвърна той и двамата се засмяхме. - И просто го направих! Може би нямаше да намеря по-подходящ момент да го направя.

-Много се радвам за вас! Наистина! Дано бъдете много щастливи заедно.

-Дано!

Поговорихме си още малко, след което се прибрах. Легнах на леглото и взех телефона, за да пиша на Джак за стотен път сигурно.

-"Хей! Притеснявам се за теб. Всичко наред ли е? Звънни ми, когато можеш."

Оставих телефона и реших да вляза да се изкъпя. Застанах под душа и оставих горещата вода да се стича по тялото ми. Мислих само и единствено за Джак. Да не би да съм направила нещо и затова да не ме търси? Но защо не е ходил в университета днес? Мамка му!

Когато бях готова, увих кърпа около тялото и се върнах в спалнята. Облякох си анцуг и широк суитчър и някой звънна на вратата. Отидох да отворя и се зарадвах, когато видях Джак да стои пред мен. Веднага се хвърлих на врата му и не го пуснах доста време.

-Къде беше, Джак? Притесних се за теб! Всичко наред ли е? Добре ли си? - не спирах да задавам въпроси и той се усмихна.

-Спокойно, миличка! Всичко е наред. Имах малко работа. - отвърна той и аз го погледнах объркано.

-Малко работа? Сигурен ли си, че всичко е наред?

-Да. Хайде, нося за ядене. Умирам от глад. - каза Джак и двамата навлязохме в квартирата.