Still love you

43

Гл.т. Джесика

Половин час Джак плачеше без да спре. Опитвах се да го успокоя, но не ми се получаваше. Сякаш бе изпаднал в нещо като транс. Седеше на земята и се обвиняваше за всичко случило се. Не можех да го позная. Никога не го бях виждала такъв. Не искаше да ме чуе. Все едно беше сложил тапи в ушите си.

Седнах до него, взех ръката му и я сложих на корема си като задържах моята върху нея. Не казвах нищо. Просто мълчах и слушах внимателно празните приказки на Джак. Накрая се обърна към мен и ме погледна със зачервените си очи.

-Какво правиш? - попита объркано.

-Чакам да се успокоиш. - отговорих спокойно, а неговото изражение придоби още по-объркан вид.

-Как го правиш? Как си толкова спокойна след всичко, което направих? Как не ме мразиш?

-Чувствата ми към теб са твърде силни, за да мисля толкова надълбоко. Обичам те... - усмихнах се леко.

-Заслужаваш да бъдеш щастлива, Джес. Без мен ще се чувстваш по-добре. Аз...по-добре да тръгвам. - отвърна Джак и се надигна, за да стане, но аз го стиснах за ръката и той остана в същата позиция, в която беше.

-А това бебче тук какво ще прави? - попитах като посочих корема си. - То ще се нуждае от своя баща.

-И аз се нуждая от него и от теб. Съжалявам за всичко!

-Просто ми вярвай! Това е единственото нещо, което искам от теб. - казах и сякаш Джак се успокои леко.

-Вярвам ти! Обичаш ме и винаги ще ме обичаш! Както аз теб! - увери ме и запечатахме момента с целувка. Силно се надявам всичко да бъде постарому. Да нямаме повече такива проблеми. Искам просто да бъдем щастливи.

7 месеца по-късно...

Приготвях вечеря, защото Конър щеше да ни идва на гости с приятелката си. София пък замина на околосветско пътешествие, или поне тя така го наричаше, с гаджето си. Нямаха планове да се връщат поне месец, но задължително щяха да се върнат за раждането на бебето. Приятелите ни се вълнуваха, колкото нас. Но Джак, разбира се, биеше всички рекорди за вълнение. Постоянно идваше при мен и галяше корема ми като говореше неща от сорта на "Хайде, раждай се вече, искам да те гушна силно, да ритаме топка заедно навън, на татко момчето" и т.н. Беше много сладък. Накупи куп колички и други играчки, а дори не знаеше какъв е пола на бебето. Пазех го в тайна, защото исках да е изненада за всички. Бях сигурна, че Джак ще бъде супер щастлив, когато разбере, че ще си имаме момче.

Наредих масата и зачакахме Конър и Жизел. Запознали са се в Далас, когато с Джак отидоха. Жизел също е от Ню Йорк, но с приятелите си са решили да разпуснат няколко дена в Далас и така е пламнала тяхната любов. По принцип Конър е много несериозен, но откакто срещна това момиче, е коренно различен. Дори мисленето му се е променило. Много са сладки заедно и се надявам всичко между тях да е наред и занапред.

На вратата се звънна и Джак веднага отиде да отвори. След малко в кухнята влезе двойката, която очаквахме. Прегърнах и двамата и Конър насочи вниманието си към корема ми.

-Хайде, бебче, раждай се вече! Чичо ти Конър те очаква с нетърпение. - каза срещу корема ми и всички се засмяхме, след което седнахме на масата.

-Е, знаете ли пола? - попита Жизел и сложи парче пържола в устата си.

-Единствения човек, който го знае, е Джесика. Искала да бъде изненада. - отговори Джак като извъртя закачливо очи. - Но важното е да се роди живо и здраво.

-Така е. - отвърна Конър и сменихме темата на разговор.