Still love you

36

Гл.т. Джесика

3 седмици по-късно...

Преди 3 дена Джак замина за Далас, за да се възползва от подаръка, който му подарих за рождения ден. Той искаше да отида с него, но нямаше как да си взема отпуск от работа, затова отиде с Конър. Беше ми кофти, че не успях да отида, но се надявам поне той да се е забавлявал. Да бъда честна, доста ми е скучно, откакто го няма. Няма с кой да си кажа една думичка, когато се прибера от работа. Излизах със София, за да може времето да минава по-бързо. Тя пък от своя страна последните дни има много за разказване, защото се е запознала с едно момиче и...знаете накъде отиват нещата. Дано нещата между тях се получат, очевидно София е хлътнала доста по въпросното момиче.

За тези 3 седмици със Зак се видяхме само един път, но той се държеше малко странно. Трудно можех да завържа някакъв разговор с него. Не знам каква беше причината, но и като цяло не ми пукаше. Зак беше много променен. Нищо не беше както преди. Затова и изгубих желанието да се виждам с него.

Утре Джак щеше да се прибере и бях супер щастлива. Броях всяка една минута. Толкова много ми липсваше и исках да го прегърна силно. Докато си мислих за него, телефонът ми звънна и името му бе изписано на екрана.

-Хей! - поздравих го.

-Хей, скъпа! Какво правиш? - попита той.

-Седя си. Чакам да стане утре, за да се прибереш. - отговорих през смях. - Ти как си? Добре ли си прекарваш?

-Да! Но, разбира се, ако ти беше тук щеше да бъде различно.

-Ще отидем някой път заедно. - отвърнах.

-Разбира се. Джес, трябва да ти затварям. Конър ме вика за нещо. Ще ти пиша по-късно. Обичам те!

-Обичам те! - казах и затворих телефона. В същия момент на вратата се почука. Станах и отворих, а пред мен стоеше Зак, който не изглеждаше трезвен. -Зак?

-Здравей, Джес! - поздрави ме провлачено.

-Какво правиш тук? И то пиян? - питах направо.

-Изпитах нуждата да те видя. Нуждая се от теб!

-Ъм, Зак...моля те... - започнах да говоря, но той не ме изслуша и направо влезе в апартамента. -Зак! - тръшна се на дивана и се загледа в тавана.

***

Зак стои тук от 2 часа и не спира да ми дрънка глупости. Казва ми, че бил влюбен в мен, как искал да прекара живота си с мен, как не можел да живее без мен. Нищо не се е променило. Не харесвам този човек. Изобщо не трябваше да го вкарвам в живота си отново. Направих грешка.

Опитах се да го издърпам от дивана, за да може да го изпратя да си ходи. Най-странното нещо беше, че алкохола все още го държеше. Явно здравата се е натряскал. Направих последен опит да го издърпам и той се изправи, но се приближи твърде много към мен. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Опитах да се отдалеча, но той ме хвана здраво и не можех да помръдна.

-Зак! Пусни ме! - извиках, но той очевидно беше глух.

-Ти ще бъдеш моя, Джес. Заслужаваш нещо повече. Джак няма да те направи толкова щастлива, колкото аз ще те направя.

-Махни се от мен! - правих опити да се освободя от хватката му, но бяха безуспешни. Зак тръгна да ме целува и за жалост, успя да го направи, а аз не можех да направя нищо. В този момент, чух входната врата да се отваря...

Гл.т. Гилински

Реших да изненадам Джесика и да се прибера по-рано. Звъннах ѝ, за да разбера дали си е вкъщи и за щастие беше. Хванах най-ранния самолет за Ню Йорк. Конър искаше да остане още няколко дена в Далас, определено много му хареса.

Качих се в самолета и през цялото време си мислех как ще се прибера и ще прегърна Джесика. Знам, че не сме се виждали само от три дни, но ми липсваше ужасно много. Не бях свикнал да сме разделени за толкова време. Може да звучи лигаво, но наистина се чувствах така.

След час и нещо пътуване, вече бяхме кацнали в Ню Йорк. Хванах си едно такси, казах адреса на шофьора и той потегли към вкъщи. След известно време спря пред сградата, в която живеехме, платих, взех си куфара и се качих горе. Отворих вратата, погледнах към хола и не можех да повярвам на очите си.