Still love you

4

Подредих всичко в кафенето, преоблякох се и взех чантата и якето си. С Джак излязохме и студен въздух премина под дрехите ми. Нормално зимно време. Заключих вратата и се насочихме нанякъде, но не знаех накъде.

-Е, какво имаш да ми казваш? - попитах Джак и го погледнах.

-Може ли да не е тук? Доста е студено. Ще те закарам до вас. - усмихна се леко той, а аз се намръщих. Знаех, че целеше да разбере къде живея. Джак забеляза недовлството ми, след което и той се намръщи. - Джес, какво направих? Защо не искаш да говориш с мен? Защо ме отблъскваш? - не спираше да задава въпроси.

-В момента какво правим? Не си ли говорим? Подканих те да говориш. - оправдах се. Държах се ужасно с него, знам. Но не трябваше да го допускам близо до себе си.

-Добре... - изнерви се. -Ще те закарам у вас и не ме интересува дали искаш или не! - изсъска и ме задърпа към колата си, като стискаше много силно ръката. Опитах се да се отскубна от хватката му, но без успех. Отвори ми вратата и аз се качих, след което той се настани на шофьорското място и кимна към навигацията, за да въведа адреса. Направих го и той потегли. Потърках китката си, защото все още ме наболяваше от здравата му хватка.

-Заболя ли те? - погледна към мен Джак и е опита да хване ръката ми, но аз бързо се отдръпнах. - Извинявай...

След 30-минутно пътуване най-накрая бяхме пред сградата, в която живеех. Слязохме от колата, а навън започна да вали сняг. Качихме се горе в квартирата и Джак огледа наоколо. Не беше нещо кой знае какво. Хол, кухня, спалня, баня и тоалетна. Идеално за един човек. Бях доволна.

Джак се настани на дивана и аз го погледнах.

-Искаш ли нещо? - попитах го и той поклати глава.

-Не, благодаря ти. - отвърна той. Аз кимнах и се настаних срещу него на фотьойла.

-Слушам те.

-Имам много въпроси... - въздиша.

-Добре. Ако мога, ще ти отговоря. - отговорих.

-Защо си тръгна от мен, Джес? Защо не ми позволи да ти помогна?

-Защото нямаше как да ми помогнеш. - опитах се да запазя самообладание и да не заплача.

-Напротив. Ако беше заради Ким... - започна да говори, но го прекъснах.

-Ким? Сериозно ли? Ако искаш да знаеш, изобщо не ми пука, че ви видях да се чукате в тоалетните. Преживях го. - отвърнах и Джак ме погледна объркано.

-Тогава...какъв ти е проблема с мен? Защо ме остави? Защо ме отблъскваш? - попита. Издишах тежко и сведох глава. - Отговори ми, Джес! Моля те! - настоя Гилински и усетих как очите ми се навлажниха. Той се изправи и клекна до мен. Повдигна брадичката ми така, че да го погледна. Аз премигнах и няколко сълзи се стекоха по бузите ми. - Защо плачеш? - прошепна.

-Ти нямаше да бъдеш щастлив с мен, Джак! Щеше да страдаш, а не исках това да ти се случва. Исках да бъдеш щастлив, а с мен това нямаше как да се случи! - обясних и зарових лице в шепите си.

-Това не е вярно! Не се ли замисли как ще се чувствам, когато ме изоставиш? Отидох до вас и видях, че къщата ви е дадена под наем. Опитах се да се свържа с теб по всякакъв начин, но не успявах. Обичах те, все още те обичам разбира се, но ти ме остави просто ей така. Без да кажеш нищо. Не можех да спя по цяла вечер. Притеснявах за теб. Исках да знам поне дали си жива. Наистина ли не ти хрумна, че това ще ме нарани толкова много? - усетих треперещия му глас и го погледнах в очите.

-Мисля, че заслужаваш нещо по-добро от мен...