Still love you

35

Гл.т. Гилински

Джесика излезе, а аз се опитвах да се успокоя. Защо съм такъв, мамка му?! Не искам да съм такъв. Искам приятелката ми да не ме пита дали може да излезе с някой, сякаш съм ѝ баща. Но сам си го направих такова. Сам съм си виновен. Но ще се постарая да се променя.

Конър ми каза, че не му се излиза, затова ме покани у тях. Аз се съгласих, разбира се, защото не ми се седеше сам в този апартамент. Облякох набързо сиво долнище на анцуг и първия суитчър, който намерих в гардероба. Взех телефона си и излязох. Конър живееше на десет минути от нас и реших да се поразходя малко.

Когато стигнах се качих на третия етаж и почуках на вратата. След няколко секунди ми отвори и си лепна една крива усмивка. Кимна ми да вляза и закрачих навътре. Седнах на дивана в хола, а Конър - срещу мен на фотьойла.

-Какво става, amigo? Защо си сърдит? - попита направо най-добрият ми приятел.

-Не съм сърдит. Просто...и аз не знам. - чудех се как да му отговоря.

-Сподели с брат си. - прикани ме да говоря. Започнах да му разказвам за Зак, той ме слушаше внимателно и кимаше бавно.

-Много си зле. - каза, след като приключих с разказа. - Ама наистина много зле.

-Какво да направя?

-Просто се успокой малко. Бас хващам, че ако детето ви е момче, ще се държиш по същия начин. Спри да я ревнуваш. Имаш ли ѝ доверие?

-Да. - отговорих и Конър повдигна вежди.

-Ами тогава престани да се притесняваш. Джесика е добро момиче и не би те наранила, а и си личи колко много те обича. Ако тя не ти го казва, в което се съмнявам, аз ти го казвам и ми повярвай. Тя те обича много. - успокои ме той и аз повдигнах ъгълчето на устната си. -Срам ме е, че провеждаме точно този разговор. Мислех те за по-умен. - добави и аз се намръщих, но след това се замислих и се засмях.

-Благодаря. - отвърнах. Конър взе една цигара, запали я и издиша дима.

-Пак заповядай!

Постоях около час у Конър и си тръгнах. Реших да изненадам Джесика като приготвя нещо за ядене в знак на извинение. Сигурен съм, че е разстроена заради държанието ми по-рано през деня, но ще се опитам да поправя това.

Минах през магазина и купих необходимите продукти. Прибрах се и започнах да приготвям яденето. Да си призная, бях добър само в закуските. Нямах представа как да изпека едно обикновено пиле. Рових из целия интернет за някакви по-лесни рецепти. Попаднах на една и започнах да приготвям яденето. След като всичко беше в тавата, оставаше само да го изпека. Сложих тавата във фурната и настроих градусите. Изправих се и се огледах около себе си - беше пълна кочина, която започнах да оправям, защото Джесика щеше да се прибере всеки момент. И точно когато си го помислих, чух входната врата да се отваря. След малко се появи и тя. Остави бавно ключовете си на плота и погледа ѝ преминаваше през всяка част от кухнята.

-Какво става тук? Да не е имало атомна бомба? - засмя се тихо тя.

-Ще го оправя, спокойно!

-Готвиш ли? - попита невярващо и широка усмивка се появи върху лицето ѝ.

-Мда... - измрънках. -Исках да ти се извиня за поведението си по-рано. Надявам се да не ми се сърдиш много.

-Не ти се сърдя, Джак. - отвърна и се приближи към мен. - Просто искам всичките неща, които ти говоря да ти се забият в главичката. - добави, с най-сладкия глас и прекара пръсти през косата ми, което ме накара да се усмихна леко.

-Ще се опитам! Обещавам!

-Ела тук, миличък! - обхвана с ръце лицето ми и сля устните ни, а аз задълбочих целувката.