Still love you

18

Гл.т. Гилински

Лекциите ми свършиха и веднага се насочих към сервиза. Не можех да спра да мисля за нищо друго, освен за това, което Джесика ми каза снощи. Може би е права, държа се прекалено грубо с баща си. Той наистина бе разбрал грешката си и искаше да се поправи, виждаше се ясно в очите му. Просто когато го видях, всички спомени се върнаха. Как майка ми не се прибираше по цели денонощия, за да работи, а мен ме оставяше на съседката. Лишавахме се от много неща, за да имаме достатъчно пари за прехраната си. Беше наистина трудно и макар да бях малък, помня всеки един момент от този тежък период. Но после майка ми успя да си намери добре платена и сигурна работа и успяхме да стъпим здраво на земята.Може би трябваше да се опитам да дам шанс на баща си. Нищо не губя от тази ситуация, нали?

Влязох в сервиза и видях София да преглежда някакви части. Тя ме вида и ми се усмихна топло. Отидох до нея и също насочих вниманието си към частите.

-Какво правиш? - попитах.

-Пристигнаха днес. - кимна към нещата на масата. - Просто гледам дали всичко, което поръчахме е тук.

-Ясно. - отвърнах.

-Ти добре ли? Изглеждаш отчаян. - обърна се София към мен като скръсти ръце пред гърдите си.

-Ами...мъчат ме някои проблеми. - отговорих и се засмях нервно.

-Ако искаш да споделиш. Насреща съм. Ще се опитам да ти дам някой съвет. - каза тя и аз се усмихнах леко. Поех си въздух, след което започнах да разказвам за баща ми, за Ричард...

След разказа ми, София изглеждаше изненадана. Явно не очакваше момче като мен да има такива "проблеми"

-Еха! Това е...уау! Очаквах нещо...по-обикновено? - възкликна.

-Не го очакваше нали?

-Абсурд! Мислих си, че ще ми кажеш, че имаш проблеми с гаджето или нещо подобно. Слушай сега! Относно баща ти, аз преди не се разбирах и с двамата си родители. Бях напълно сама. Но накрая осъзнах, че трябва да загърбим всичко. Животът е кратък, Гилински! Аз на твое място бих му дала шанс. Мисля, че има надежда. - обясни тя, а аз я слушах внимателно.

-Наистина?

-Даа! Повярвай ми! Ще го осъзнаеш, когато вече е късно и ще съжаляваш страшно много. - същите думи, които Джесика ми каза. Явно правилното нещо, което мога да направя в момента е наистина да дам шанс на баща си.

-Благодаря! - отвърнах с усмивка.

-А относно тази мафия, с която си се забъркал. Мамка му, човече, здраво си затънал в калта. - побутна по рамото София.

-Знам, знам...

-Тук вече не знам какво да кажа. - засмя се леко тя.

-Просто трябва да му дам шибаните пари. Но това, разбира се, няма как да се случи веднага. Моля се само да не нарани Джесика. Това е единственото ми притеснение. - казах и тя се замисли.

-Не се притеснявай! Вярвам, че всичко ще е наред! - отвърна тя и аз отново ѝ благодарих.

***

Приключихме с работата в сервиза и писах на Джесика, за да ѝ кажа, че съм много изморен и не ми се излиза никъде. Тя каза, че няма никакъв проблем и че ще направи вечеря, затова да отида направо при нея. Качих се в колата си и потеглих. След около час бях в квартирата ѝ, целунах я и седнахме в кухнята да вечеряме.

-Реших да дам шанс на татко! - обадих се и Джесика ме погледна.

-Наистина? - попита тя и аз кимнах, за да потвърдя. - Много се радвам!

-Беше права. Животът е твърде кратък, за да се сърдим. - отвърнах и на лицето ѝ се появи широка усмивка.

-Радвам се, че си го осъзнал!

-Може ли тази вечер да остана тук? Имам нужда от теб в момента. - казах и тя кимна енергично.

-Разбира се!

_______________________________
Хейй! Как сте? Исках да ви попитам дали ви харесва как се развиват нещата и какво си мислите, че ще се случи по-нататък! Ще се радвам на отговорите ви! Обичам ви!🧸❤️