Still love you

30

Няколко месеца по-късно...

Изминалите месеци бяха едни от най-спокойните през живота ми. Чувствах се повече от прекрасно. И двамата с Джак работихме здраво, за да можем да съберем пари да си купим собствено жилище и накрая успяхме. Изнесохме се от квартирите, в които бяхме и заживяхме заедно. Беше доста забавно. Макар и понякога да имах кофти дни на работа, знаех, че когато се прибера Джак ще си е у дома и ще мога да му разкажа за това как е минал деня ми, а той ще оправи настроението ми. Хубаво е да живееш с половинката си. Да, доста често имахме леки спречквания помежду ни, но това е съвсем нормално. Ако в една връзка всичко върви перфектно, определено нещо не е наред.

Десети септември. Днес Джак имаше рожден ден и майка му ни беше на гости от няколко дена. Щяхме да отпразнуваме празника с техните по обяд, а вечерта щяхме да излезем на някоя дискотека с Конър и София, с която всъщност си станахме доста добри приятелки. Имахме много общи теми на разговор и можех да разговарям свободно с нея. Чувствах я много близка и ѝ имах огромно доверие.

Та, да се върнем на рождения ден. Купих на Джак билет за мотопистата в Далас, която беше и най-голямата в Америка. Там тренираха всички професионални състезатели, които ходят на световни турнири и т.н. Той много пъти ми е говорил как иска да отиде там и да обмени опит с "големите" състезатели. Дълго време се чудех какъв подарък да му взема за рождения ден и силно се надявам това да му хареса. Билетът включва 4-дневен престой в Далас и е включено абсолютно всичко, свързано с пистата - среща с различни състезатели, мотор, с който да караш и някакви други неща, но така и не ги запомних.

С майката на Джак приготвяхме обяда и по едно време приятелят ми се появи.

-Ухае невероятно! - каза той и ние се усмихнахме. Джак дойде до мен и си взе една от хапките, които приготвях, но го ударих леко по ръката.

-Хей! Ще хапваш после! - скарах му се, а той ме погледна жално. Знаех, че в момента се лигавеше, но когато видях жалното му лице и на мен ми стана мъчно. - Добре де, добре. После се чудиш защо като седнем на масата и не си гладен. Ти изяждаш всичко преди това!

-Днес имам рожден ден. Всичко ми е позволено. - усмихна се самодоволно и взе една хапка.

***

Бащата на Джак дойде и седнахме да хапнем. След това се преместихме в хола, за да дадем подаръците си. Всичко беше скромно, но от сърце.

Майка му му подари парфюм, а баща му - часовник. Дойде ред и на моя подарък. Вълнувах се. И то доста. Подадох му плика и той го погледна с интерес.

-Какво е това? - попита.

-Отвори го и ще разбереш! - отговорих и той отвори плика. Извади билета и когато видя картинката, очите му заблестяха.

-Няма начин... - измърмори Джак под носа си като не спираше да се взира в билета в ръката му. -Джес, аз...благодаря ти! - усмихна се широко и ме прегърна силно. Почти бях сигурна, че щях да се задуша от хватката на ръцете му.

-Харесва ли ти? - попитах, след като се отделихме от прегръдката.

-Разбира се, че ми харесва! Това е една от мечтите ми. Откакто се занимавам с мотори, искам да отида на тази писта. Обичам те! - отвърна видимо щастлив той и ме целуна. -Аз...реших да си направя малък подарък. - добави след малко той и тримата с родителите му го погледнахме объркано. Бръкна в джоба на горнището си и извади малка червена кутийка. Господи... -Знам, че все още сме млади, едва днес навърших 20 години, но не исках да чакам повече.

Джак падна на едно коляно, а аз сложих ръце върху устата си и сълзи се заформиха в очите ми.

-Джесика, ще се омъжиш ли за мен? - зададе този въпрос, който не очаквах скоро да чуя в живота си. Погледнах за момент към родителите на Джак и те изглеждаха много щастливи, след което върнах погледа си отново на него.

-Да! Хиляди пъти да! - отговорих на въпроса му. Той сложи пръстена на пръста ми и запечатахме момента с целувка.