Still love you

11

Гл.т. Джесика

Събудих се и нечии ръце бяха обгърнали тялото ми. Обърнах се леко и видях сладкото лице на Джак. Устата му беше леко отворена и похъркваше. Усмихнах се и поставих нежна целувка на носа му. Станах и отидох в банята, за да измия зъбите си. Върнах се в спалнята и започнах да се оправям. По едно време Джак се размърда и аз се обърнах, за да го погледна. Беше се изправил и когато ме видя се усмихна широко.

-Добро утро! - поздрави ме той с дрезгав глас.

-Добро и на теб! Добре ли спа? - попитах.

-Разбира се. Благодарение на теб. - отговори Гилински и лека усмивка се показа на лицата и на двама ни. - Ще те закарам на работа. - добави и аз кимнах.

След около 30 минути и двамата бяхме готови и Джак ме закара в кафенето, а той отиде на лекции. Днес и двамата бяхме до обяд, затова се разбрахме да се изчакаме.

***

Смяната ми свърши и инструктирах новото момиче, което щеше да поеме втората смяна. След това се оправих и отидох на мястото, където се разбрахме да се чакаме с Джак. Той вече беше там и аз веднага го прегърнах и целунах.

-Става ли да изчакаме Конър? Искаше да се запознае с теб. - каза Джак.

-Ъм...не се ли запознахме онази вечер? - попитах объркано.

-Да, но той беше тежко пиян, за да си спомня. - отговорът му предизвика смеха ми.

-Здравей, hermosa! - чух някой да вика зад нас и се обърнах. Конър.

-Доста е луд. - прошепна в ухото ми Гилински.

-Откога искам да се запозная с теб! Аз съм Конър! Ти си Джесика, знам спокойно, не се представяй. - каза Конър като хвана ръката ми и остави нежна целувка. Наистина е много луд. - Джак ми е разказвал толкова много за теб. Доста е влюбен. Постоянно повтаряше "О, Конър, толкова много ми липсва! Искам да я видя!"

-Не е вярно! - отрече Джак и аз отново се засмях.

-Конър, да не би това да е новата ти? - дочух женски глас и видях някакво момиче да стои до нас. Коя пък е тази сега?

-Не. Гилински има късмета да бъде с тази красавица. - отговори ѝ Конър.

-О, така ли? Джак, снощи ти писах хиляди пъти, а ти така и не ми отговори. Защо? - обърна се към гаджето ми момичето.

-Блокирал съм номера ти отдавна, Елинор! Не го ли разбра вече? - отвърна отегчено Джак и аз повдигнах вежди. Мамка му, коя е тази Елинор? И защо е писала на Джак?

-Коя си ти? - обърнах се към нея и тя се засмя леко.

-Елинор! - усмихна се самодоволно и аз сбръчках вежди. - Ти трябва да си Джесика, нали? Момичето, заради което Джак ме отблъсква.

-Да, аз съм! - отговорих и тя свали ужасната усмивка от лицето си.

-Хайде да тръгваме! - обади се Гилински като хвана ръката ми и приплете пръстите ни. Аз кимнах и се насочихме към колата му. - Какво ти се прави?

-Днес времето е хубаво. Искаш ли да се разходим в някой парк? - предложих.

-Добре. - отвърна той и потеглихме.