Still love you

10

Гл.т. Гилински

Няколко часа по-рано...

Събудих се щастлив. За първи път от доста време насам. Станах и отидох в банята да си взема душ. След като бях готов, увих хавлия около кръста си, върнах се в спалнята и си облякох дънки и тениска. Тъкмо когато взех телефона си, за да пиша на Джесика, някой звънна на вратата. Отворих и пред мен стояха едри гологлави мъже.

-Кои сте вие? - питах, но те не ми отговориха. Хванаха ръцете ми и ме задърпаха нанякъде. -Какво става? - извиках, но единия запуши устата ми.

-Млъквай или ще умреш по-бързо отколкото си мислиш. - отвърна и аз спрях да шавам. Качиха ме в черен микробус и мамка му, умирах от студ! Бях само по тениска, а навън температурата беше сигурно под нулата. Срещу мен седеше мъжът, от който се опитвах да избягам доста време.

-Ричард! - свих веждите си и той се усмихна подло.

-Здравей, Джак! Как си? Не сме се виждали скоро! - отвърна, а аз се намръщих.

-Какво искаш? - изсъсках и Ричард се изсмя.

-Май си забравил за парите, които ми дължиш.

-Нали се разбрахме. Върших мръсната ти работа, за да мога да ти се отплатя. - отговорих объркано.

-Ами...промених си решението. - каза спокойно и се опъна назад.

-Няма да стане! Мафиотите си държат на думата. Бъди мъж! - озъбих му се и той се приближи към мен.

-Ти какво? Сметка ли ми държиш? - изръмжа злобно срещу лицето ми. -Искам си шибаните пари и точка по въпроса!

-Откъде да намеря 10 000 долара, мамка му?! - извиках и Ричард отново показа подлата си усмивка.

-Слабо ме вълнува откъде ще ги вземеш. Нали ти е ясно? - отвърна и извади телефона от джоба си. -Не искаш това ангелче да пострада, нали? - добави, след като показа снимка на мен и Джесика от вчера в колата ми.

-Няма да я докосваш! - извиках.

-Ако ми дадеш парите, разбира се. Ако ли не, мога да направя доста неща с нея. - засмя се Ричард и аз свих ръцете си в юмруци. Исках да му забия един в лицето, но щях да влоша ситуацията. -Не ти давам срок, но ако се забавиш много, ще задействам плана с това сладурче...Джесика, нали? - откъде знае името ѝ, за Бога?!

-Добре...добре. Ще ти дам парите в най-скоро време. Но, моля те, не се закачай с нея. Не искам да пострада.

-Казах ти условията. Няма да се повтарям. - отговори и кимна към едрите мъже. Те ме хванаха и буквално ме изхвърлиха от микробуса, след което веднага изчезнаха.

Сигурно се чудите кой е Ричард. Накратко, бях твърде глупав и се забърках с доста лош човек. Бях много отчаян и се вързах на всичките му игрички. Влязох в бизнеса му за дрога, но малко след това се осъзнах какво правя, затова реших да се откажа. Но Ричард не ме остави толкова лесно. Дължах му 10 000 долара, защото провалих една от сделките му. Та, това е най-голямата грешка в живота ми.

***

Цял ден обикалях улиците на Ню Йорк и се чудех откъде, по дяволите, да взема тази голяма сума пари. Отделно се притеснявах за Джесика, защото знаех на какво е способен Ричард. Тя не спираше да ми звъни и да ми пише и накрая реших да отида при нея. Сигурно се е притеснила доста. Купих някои неща за хапване, отидох до квартирата ѝ и звъннах на вратата. След няколко секунди ми отвори и веднага се нахвърли отгоре ми. Влязохме в кухнята и веднага започнахме да се храним, защото бях умрял от глад. След това помогнах на Джесика да оправи и отидохме в спалнята. Тя вземаше нещо от рафтовете, а аз застанах зад нея и увих ръцете си около талията ѝ. Зарових лице във врата ѝ като оставях нежни целувки. Можех да усетя сладката ѝ усмивка в този момент.

-Толкова много ми липсваше... - измрънках и тя се изкикоти. Обърна се към мен и обви лицето ми в шепите си.

-И ти на мен! - каза и аз веднага слях устните ни. Заклевам се, това беше най-приятното чувство на света. Започнахме да правим крачки към леглото, но без да се отделяме един от друг, а след малко дрехите ни се озоваха на земята...