Still love you

23

-Човече, много си добър! - каза едно от момчетата, след като направихме няколко обиколки на трасето. Чувството да се завърнеш на пистата е уникално. Бях забравил колко е приятно и разпускащо да караш.

-Благодаря! - отвърнах и се обърнах към скамейките. Видях Джесика и Конър да седят там и ми помахаха.

-Защо не се включиш в състезанието другата седмица? - попита ме момчето. Мисля, че името му беше Зак.

-О, не! Нито имам мотор, нито съм подготвен. Не мога да участвам. - отговорих като бях доста категоричен в думите си.

-Повярвай ми, не ти трябва подготовка. А и винаги можеш да използваш този мотор. Щяхме да го продаваме, но се отказахме. Така или иначе никой не го кара. Хайде, пич, не отказвай тази възможност! - настоя Зак.

-Дообре! - предадох се накрая. Нямаше да ме остави намира.

-Супер! - зарадва се той.

-Хей, за какво си говорите? - чух сладкия глас на Джесика и се обърнах. Прегърнах я през раменете и тя се усмихна.

-Другата седмица ще участвам в състезание! - отвърнах и тя повдигна вежди.

-Наистина? - изненада се тя. -Супер! И Джак...ако си приключил, може ли да тръгваме? Трябва да си пия хапчетата. - подшушна в ухото ми и аз кимнах.

-Е, много ви благодаря! - обърнах се към момчетата. -Ще се видим скоро! - казах последно и тръгнахме към вкъщи. По пътя държах ръката на Джесика, а навън слънцето залязваше. Все още бях превъзбуден от пистата, но когато се сетих за Ричард, всичко хубаво рухна. Дали изобщо този план ще проработи? Ще успеем ли да вкараме този идиот в затвора? Нима ще бъде толкова лесно, колкото звучи? Трябва да бъда до Джесика в по-голямата част от времето. Винаги трябва да съм нащрек, защото не знам какво е намислил Ричард.

-Ей, за какво си се умислил? - попита ме приятелката ми като погъделичка леко ръката ми.

-Татко има план, с който да вкараме Ричард в затвора. - отговорих направо, без дори да се замислям. Все пак трябваше да ѝ кажа за това.

-И какъв е той? - отвърна ми с въпрос и аз започнах да ѝ обяснявам. Тя кимаше бавно и осмисляше всяка една от думите ми. -Мислиш ли, че ще успеете? - каза, след като приключих с обясненията си.

-Нямам представа! - признах. -Е, поне се надявам.

-Трябва да сте много внимателни с всичко, което правите. Изглежда, че този тип е доста опасен.

-Да, така е. Но най-много се притеснявам за теб. Не искам да те закача повече и се моля да не го прави.

-Спокойно, Джак! Вярвам, че всичко ще бъде наред. - успокои ме тя и постави нежна целувка на ръката ми.

Прибрахме се вкъщи и си поръчахме пица. Когато пристигна, се настанихме на дивана в хола и си пуснахме филм. В момента исках точно това. Спокойствие. Толкова ли много искам? Всичко това трябва да приключи, колкото се може по-скоро. Искам да изляза от тази кал, в която съм затънал и да се върна към нормалния си начин на живот.