Still love you

40

Гл.т. Гилински

Джесика затръшна вратата пред лицето ми, а аз се взирах в една точка и не знаех какво да правя. Мислих си, че ще се заинати и няма да ми даде пръстена, но се съгласи доста бързо. Не го очаквах, наистина.

Добре ли се чувствах от това, което направих? Да, нищо ми няма. Все пак бях длъжен да го направя. Вече не сме заедно и пръстена не значи нищо. Трябва да разбере колко много ме нарани.

Осъзнах, че стоя пред вратата от 15 минути и накрая реших да си тръгна. Слязох долу, качих се в колата си и се прибрах в апартамента, който купихме заедно с Джесика. Имах такива планове за бъдещето. Исках да създам семейство с нея, да прекарам живота си с нея. А то накрая какво се оказа? Че тя ми изневерява. Не исках да го повярвам. Беше ми трудно. Но ще се справя някакси. Затова и ще изляза с Елинор. Ще се разсея и малко по малко ще започна да забравям Джесика. Нали?

Имах един час до срещата ми с Елинор, затова влязох в банята, за да си взема бърз душ. Когато бях готов, избръснах наболата брада по лицето ми и отидох в спалнята. Избрах едни дънки и тениска, която за мое нещастие беше намачкана. Джесика винаги ми гладеше дрехите. Взех ютията, а дори не знаех как се включва това чудо. Оглеждах я няколко секунди и нямах представа как трябва да заработи, затова просто се отказах. Голяма работа, че е намачкана. Не съм единствения, който излиза с намачкани дрехи.

Облякох се, застанах пред огледалото и се напръсках с парфюм. Когато застанех по този начин, Джесика винаги идваше при мен и ми казваше колко добре изглеждам и много добре знаех, че е искрена. Защо всичко трябва да ми напомня на нея?

Порових се известно време в телефона си и отидох на мястото, на което се уговорихме да се чакаме с Елинор. Почаках я няколко минути, след това се появи. Беше облечена с черна кожена пола и бял потник с тънки презрамки. Да, не беше зле, но ако Джесика бе облечена по този начин, щеше да изглежда много по-добре. Гилински, спри се!

-Как си? - попитах, след като разтърсих главата си, за да се разсея от мислите за Джесика.

-Добре. Е, ще ходим ли да хапнем?

-Да, хайде! - отвърнах и се насочихме към едно заведение. Избрахме си маса в двора и сервитьора ни донесе по едно меню. Избрахме си, поръчахме и зачакахме поръчката.

-Джак? - проговори Елинор след известна тишина.

-Да?

-Аз наистина много те харесвам. Дори мога да кажа, че съм влюбена в теб. Надявам се да не ме използваш, само защото си наранен. - обясни.

-Наранен? Не съм наранен! Просто...явно така е трябвало да се случи. И трябва да продължа напред. Но определено не съм наранен! - излъгах. Много ясно, че бях наранен. Бях страшно влюбен в това момиче и когато я видях с друг, всичко в мен се срина.

-Толкова бързо ли я преживя? - попита Елинор.

-Да. Все пак...тя е едно обикновено момиче. - продължавах да лъжа. Джесика не е обикновено момиче. Тя е всичко прекрасно в едно.

-Уау... - засмя се нервно момичето пред мен. - Мислих си, че я обичаш много.

-Нека не говорим за Джесика. Тя е в миналото. Точка. - казах и в този момент храната ни дойде.