Still love you

24

Бяхме в къщата на баща ми и чаках да стане време да отивам при Ричард. Днес е денят, в който ще се отървем от това копеле. Надявам се всичко да мине по план. Подготвихме всичко и мисля, че нямаме пропуски.

Тримата с баща ми и Джесика стояхме в кухнята и никой не казваше нищо. Бях доста нервен. Забих поглед в нищото, но приятелката ми застана до мен като хвана ръката ми и приплете пръстите ни.

-Успокой се! - опита се да ме отпусне тя.

-Ще се успокоя, когато всичко това приключи. - издишах тежко и се обърнах към нея като хванах лицето ѝ в шепите си.

-Вярвам, че всичко ще мине добре. Не се притеснявай. Но искам да се пазиш. Чу ли? - каза Джесика и аз кимнах. -Бъди много внимателен!

-Обичам те! - отвърнах и тя се усмихна.

-И аз те обичам! - отговори ми и сляхме устните си в страстна целувка, но след малко баща ми се прокашля и ние се отделихме един от друг.

-Мисля, че е време да тръгваш. Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб? - попита за стотен път.

-Да! Искам да стоиш с Джесика. Не мога да рискувам да я оставя сама, докато не вкараме Ричард в затвора. Бъди спокоен. Ще се оправя. - успокоих баща ми и той кимна. -Е, ще тръгвам. Стискайте ми палци! - засмях се нервно.

-Пази се! - каза последно Джесика, поставих целувка на челото ѝ и излязох. Качих се в колата си и потеглих към мястото на Ричард. Чух се с полицаите и те казаха, че са готови. Щяха да дойдат малко след мен.

Карах някъде около час и вече бях пред изоставената сграда, в която Ричард договаряше сделките си. Закрачих към нея и след малко бях вътре. Вървях по дълъг коридор и влязох в една стая. Ричард беше седнал зад бюрото и след като отворих вратата се обърна с лице към мен. Когато ме видя се усмихна подло и скръсти ръце.

-Здравей, Джак! Да не би да ми носиш и останалите пари? - повдигна едната си вежда той.

-Не! - отговорих и мъжът пред мен се намръщи.

-Не? Тогава защо си тук? - попита Ричард и аз си поех дълбоко въздух.

-С колко хора още се държиш по този начин, както с мен? Наръга приятелката ми, изнудваше ме! Тровиш хората със стоката си. Убил си десетки невинни. Що за човек си?

-Внимавай как ми говориш, момченце! - изнерви се той. Точно така... - Така изкарвам парите си. Имам всичко, за което се сетя. Да, убивал съм! И какво от това?

-Всички хора, които си убивал имат семейства, чиито животи може би си съсипал. Нямаш ли поне малко сърце? - попитах и той извърна глава.

-Честно ли искаш да ти кажа? Изобщо дори не му пука, че съм го направил. А относно приятелката ти, беше удоволствие за мен да го направя. - отвърна и аз стиснах ръцете си в юмруци. Кълна се, исках да му се нахвърля и да го убия. Отворих устата си, за да казвам нещо, но в същия момент няколко полицаи нахлуха в стаята. Ричард се стресна и вдигна ръцете си във въздуха. Мъжете отидоха до него и му сложиха белезници.

-Отново ли? - изсмя се копелето. -Знаете, че ще се измъкна. Нямате никакви доказателства срещу мен.

-Сигурен ли си? - усмихнах се самодоволно и Ричард ме погледна объркано. Извадих записващото устройство от вътрешния джоб на якето си и го насочих към него. -Преди малко си призна доста неща.

-Мъртъв си, Гилински! - извика той и полицаите го отведоха. Излязох от онова ужасно място и видях татко и Джесика отвън. Затичах се към тях и приятелката ми се нахвърли отгоре ми. Прегърнах я силно и след малко се отделихме.

-Всичко приключи!