𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟎𝟗]

~На следващия ден~

Г.Т. Т/И

Събудих се, измих си зъбите, преоблякох се, слезнах в кухнята. Едно и също всяка сутрин. Ежедневие!

Седнах на масата и започнах да се храня в пълна тишина. Никоя от нас не обелваше и думичка, докато Йешим не реши да задава въпроси.

- Как беше урока ти?- попита тя, докато се тъпчеше със сирене.

- Не беше зле!- отвърнах аз.

- Какво правихте?!- попита заинтригувано.

- Учехме, Йешим, учехме!- отговорих й и тя повдигна вежди.

- Само това?!- попита учудено.

- Нямаше ли малко сближаване?!- продължи тя. Само простотии се въртят в главата й!

- Нямаше! Та ние се познаваме от 2 седмици! Какво сближаване?!- попитах аз.

- Искам само да вметна, че са почти 3 седмици!- отвърна тя.

- Йешим, стига си задавала такива лични въпроси! Може да не иска да ни казва.- каза Саша смеейки се. Това не съм го очаквала от нея. От Йешим да, но от нея не.

- Готови ли сте?!- попитах раздразнено и те кимнаха. Станахме и оправихме масата, след това излезнахме.

Днес времето беше мрачно и мъгливо. Почти нищо не се виждаше.

Изведнъж някой ни викна. С момичета се спряхме на място и започнахме да се оглеждаме. Абсолютно нищо не се виждаше!

Изведнъж Саша започна да вика.

- Спокойно, аз съм Джимин.- каза Джимин. Обърнахме се към него и зад нас бяха той, Юнги и Джънгкук.

- Стреснахте ни!- каза Саша раздразнено.

- Съжалявам. Не искахме!- каза Джимин.

- Искате ли да вървим заедно към университета?- попита Юнги и ние се съгласихме.

Саша и Джимин бяха пред нас и си говореха за ,,партито ми изненада", а ние с Джънгкук бяхме зад тях и вървяхме в пълна тишина. Защо бях толкова необщителна?!