𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟑𝟎]

Г.Т. Т/И

- Трябва да поговорим... Не! Аз трябва да говоря и да ме слушаш, след което да ми дадеш съвет!- казах аз и тя ме погледна изплашено.

Седнахме на дивана в хола и в последния момент реших, че няма да й кажа.

- Ще готвя тази вечер, обаче не знам какво. Може ли да ми предложиш нещо?- казах аз и Йешим повдигна вежда, а аз започнах да правя кръгови движение с пръст  върху бедрото си.

- Питаш ме какво ми се яде?- попита тя.

- Да!- отвърнах аз.

- Ми... Не знам. Ама мисля, че на теб ти се яде Джънгкук. Казаха ми, че си е нямал приятелка досега и никой не знае какъв е на вкус.- каза Йешим. Какво пък беше това?

Чакай малко. Той до сега си е нямал приятелка?! Значи е недокоснат?!

- Ти от къде знаеш, че си е нямал приятелка до сега?- попитах аз учудено.

- Юнги ми сподели снощи. Питах го дали Джънгкук си харесва някой, а той каза, че не знае, обаче се държал странно с теб. До сега не е бил толкова близо до момиче.- отвърна тя, а моето сърце прескочи няколко удара.

- Да му кажа ли?- попитах аз.

- Какво да му кажеш?- попита Йешим. Толкова е зле...

- Че не знам какво да сготвя и той да ми даде идея.- отвърнах аз и тя се сети.

- Ами кажи му, ако мислиш, че наистина искаш да му кажеш.- каза тя.

- Ами ако не хареса, това което сготвя?- попитах аз.

- Ще задам само един въпрос. Защо си говорим кодирано?- попита Йешим. Защо си говорехме така?

- Не знам.- отвърнах аз и повдигнах рамене.

- Виж, ако не изпитва нищо към теб, а си мисля че,... Най-много да се гледате накриво, да не си говорите и да ви е неловко.- каза Йешим. Така ми олекна, че просто нямам думи.

- Благодаря за съвета! Много ми помогна!- казах аз саркастично и тя ме погледна лошо.

- Харесваш ли го?- попита ме Йешим ядосано.

- Да!- отвърнах аз.