𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟏𝟕]

Г.Т. Т/И

Седнах на дивана и си пуснах  телевизора и в това време Джънгкук каза:

- Значи-

- Добро утро!- поздравиха ни Техьонг и Дияна усмихнати, като прекъснаха Джънгкук. Изглеждаха много щастливи. Явно снощи добре са си поиграли на видеоигри.

След тях слезнаха Хосок и Миа. Те също ни поздравиха и седнаха на дивана.

Накрая всички се изсипаха в хола освен Йешим, Юнги, Джимин и Саша. Те четиримата продължаваха да си спят.

Джънгкук не можеше да каже нищо, защото останалите бяха около нас. А и така беше по-добре. Поне не го слушах.

Започнахме да си говорим за разни неща. Предимно за това какво ще правим днес.

- Искате ли да отидем да караме кънки?- попита Ивайла.

- Може.- отвърнах аз.

- Обаче кога?- попита Хосок.

- Със сигурност ще е след като четиримата поспаланковци се събудят.- отвърна Намджун.

- Има ли някой, който не може да кара?- попита Джънгкук.

- Аз и Йешим.- отвърнах аз, а той ме погледна учудено. За какво ли се учуди толкова?! За това, че му отговорих или за това, че не мога да карам кънки?!

- Ще те научим.- каза Дияна.

- Йешим със сигурност ще бъде ученичка на Юнги.- каза Техьонг и се засмя.

Продължихме да си говорим и накрая решихме да направим закуската, защото ако чакахме Йешим, Юнги, Саша и Джимин да слязат целия ден щеше да мине в чакане.

Мен тъй като ме болеше ръката слагах нещата на масата, а останалите готвеха.

Изведнъж се чу чупене на стъкло. Отидох в кухнята и видях счупена чаша на земята, а останалите гледаха лошо към Намджун.

- Не знам как става! Просто се случва!- каза притеснено той. Аз клекнах, за да взема счупените парченца стъкла от земята, но някой ме вдигна и ме остави малко по-назад.