𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟓𝟒]

Г.Т. Т/И

Не след дълго бяхме в бара. С момичетата започнахме да се оглеждаме и видях в дъното на бара момчетата да седят на една маса.

Тръгнахме към тях и секунди по-късно бяхме до тях.

- Момичета на проверка!- каза Йешим и всички се засмяха, а аз започнах да се оглеждам наоколо, за да видя Джънгкук.

- Къде е Джънгкук?- попитах аз и момчетата се спогледаха.

- Не знаем.- отвърна Джимин.

- Как така не знаете?! Нали бяхте заедно?!- попитах аз.

- Да! Бяхме заедно, но... Преди вие да дойдете изчезна някъде.- каза Техьонг.

- Къде може да е?- попитах сама себе си.

- Искаш ли да го потърсим?- попита ме Йешим, като сложи ръка на рамото ми.

- Няма нужда. Аз ще го потърся сама.- казах аз и тя кимна.

Започнах да се оглеждам в бара, но не можех да го видя. Излезнах от бара и тръгнах към 2 етаж където са стаите, в които можеш да прекараш вечерта. Надявах се да не го видя там.

Качих се на етажа и започнах да вървя по дългия коридор. В далечината виждах момче с едно ниско русо момиче да се държат за ръце.

Забързах крачката, за да видя дали не е Джънгкук, защото приличаше много на него. Наистина се надявах да не е той.

След секунди бях малко зад тях. Загледах се в момчето и наистина беше Джънгкук. С момичето влезнаха в стая и заключиха вратата.

Обърнах се назад и тръгнах към изхода. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми. Започнах да ги бърша, но те не спираха да се стичат.

Тръгнах към вкъщи. Вървях бавно. Навсякъде беше тъмно и тихо. Единственото, което се чуваше беше моето подсмърчане.

Не след дълго бях пред нас. Отключих вратата и директно се качих в стаята си. Хвърлих се на леглото и започнах да плача истерично.

Болеше ме. Мислех си, че той никога не би го направил... но ето, че го направи.