𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟓𝟗]

Г.Т. Т/И

В този момент се почука на вратата.

- Идвам!- казах аз и станах от мястото си. Оставих шейка си на масата и влезнах в къщата. Отидох до вратата и я отворих. Бяха Джънгкук и онова момиче.

Опитах се да затворя вратата, но Джънгкук ме спря.

- Трябва да поговорим.- каза ми той.

- За какво ще говорим? Как ми изневери и сега си дошъл с новата си приятелка?- попитах ядосано.

- Не е това, което изглежда.- отвърна той.

- То никога не е както изглежда.- казах аз и отново се понечих да затворя вратата.

- Позволи ни да ти обясним.- каза Джънгкук. Зачудих се дали наистина трябва да ги изслушам. Джънгкук изглеждаше тъжен. Може би не е това, което изглежда...или е?

- Моля.- каза той и аз кимнах.

Направих място да влязат и двамата се събуха, след което влезнаха. Аз тръгнах към хола и седнах на дивана, а те ме последваха.

- Ти какво знаеш?- попита ме Джънгкук тъжно. Аз какво знам ли?!

- Видях ви докато вървяхте хванати за ръце към стаята, след което влезнахте вътре.- отвърнах аз спокойно, а всъщност можех да се разплача точно сега. Болеше ме.

Джънгкук и момичето се спогледаха, а той преглътна шумно. Нямаше как нищо да не се е случило. Въобще защо приех да говорим?

- Това, което си видяла не можем да отречем, обаче в стаята не стана нищо.- започна той.

- Джънгкук още като влезна в стаята легна на леглото и заспа. Аз под влиянието на алкохола си написах името и телефонния номер и оставих листчето на нощното шкафче.- продължи момичето.

- Не бих направила нещо подобно ако бях в трезво състояние.- обясни тя, а аз не повярвах на това, което каза. Не ми вдъхваше доверие.

- И аз защо да ви вярвам?- попитах аз.

- Т/И.- каза Джънгкук и клекна пред мен.

- Кълна се, че нищо не се е случвало между нас.- каза той, като хвана ръката ми и аз я дръпнах назад.