𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟐𝟏]

Г.Т. Т/И

Веднага се отделих от него и засрамена седнах на мястото си. Джънгкук седна до мен и отново започнахме да седим в неловка тишина. Мразя тази тишина!

Изведнъж от едната ми страна се настани Йешим. Аз я погледнах объркано, а тя просто ми се усмихна. Изкара телефона си от задния джоб на дънките и започна да пише нещо в чата ни. След секунда обърна телефона към мен. Беше ме попитала какво беше това с шепненето.

Аз взех телефона й и като отговор написах, че съм казала на Джънгкук, че му прощавам. Тя ме погледна леко учудено и после отново започна да пише нещо. След малко видях, че ми е написала, че не е съгласна с решението ми, но няма какво да ми каже.

Аз повдигнах рамене и в този момент Дияна я викна. Тя стана от мястото си и отиде до нея.

- Значи отново сме приятели?- попита ме тихо Джънгкук.

- Да!- отвърнах аз и той ми се усмихна. Имаше хубава усмивка.

Продължихме да играем, но след време ни омръзна.

Юна предложи да играем на война с лазери (Не знам така ли се казва) и ние се съгласихме. Тръгнахме към залата и след минута бяхме в едно тъмно помещение.

Екипираха ни и ни дадоха по един пистолет. Обясниха ни правилата на играта и най-важното, което трябваше да запомня беше, че ако ме оцелят излизам от игра.

Разделихме се на 2 отбора. В единия бяха Джимин, Саша, Юнги, Йешим, Миа, Юна и Техьонг, а в другия бяхме аз, Намджун, Ивайла, Джин, Хосок, Джънгкук и Дияна.

Двата отбора се разпръснаха и Джънгкук ме задърпа към големия батут. Качихме се на 2 етаж на батута и се скрихме зад едни цилиндри, които трябваха да бъдат водорасли.

- Ще наблюдаваме от тук всички и ще целим противниците!- обясни ми Джънгкук тихо.

Изглеждаше много развълнуван. Тъмните му очи минаваха по хоризонта и нетърпеливо чакаха да видят някой, за да го застрелят.

Забелязах, че на дясната му буза има вдлъбнатинка. От какво ли беше белега?!