𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟑𝟗]

Г.Т. Т/И

- Кой беше този?- попита ме Джънгкук сериозно.

- Тейонг! Запознахме се докато разговарях с жената, която продаваше тези зеленчуци.- отвърнах аз, а той гледаше лошо. Дали ми е сърдит?

- И защо дойде с теб до месарницата този Тейонг?- попита ме той и аз повдигнах рамене, защото наистина не знаех.

- Както и да е... Сега какво ще правим?- попита ме той.

- Казаха ми една рецепта с тези зеленчуци, обаче ми трябва твоята помощ.- отвърнах аз и Джънгкук ме прегърна.

- С какво да ти помогна?- попита ме той и започна да прави смучки по врата ми.

- Нарежи месото на малки пърчетс и след това ги запържи.- обясних му аз. Той продължи да смуче кожата ми и след време спря.

Застана до мен и започна да реже месото, а аз оправях зеленчуците. Седяхме в тишина и единственото, което се чуваше беше как ножовете се удрят по дъските.

- Рапунцел.- каза изведнъж Джънгкук и аз се обърнах към него.

- Кажи, Разбойнико!- казах аз.

- Нищо, исках да чуя гласа ти!- каза ми той и аз се усмихнах. Сладур!

Свърших с рязането на зеленчуците и остана само лукът, който бях оставила за най-накрая.

Започнах бавно да режа лука на малки парченца и очите ми се насълзиха. Мразя да режа лук!

След първата глава лук сълзите започнаха да се стичат надолу по бузите ми и аз започнах да подсмърчам.

- Какво стана? Защо плачеш, Рапунцел? Притесняваш ме!- каза Джънгкук разтревожено и взе в шепите си лице ми, като започна да бърше сълзите ми с палци.

- Нищо не стана. Не плача!- казах аз.

- Какви са тези сълзи тогава?- попита ме той.

- Лукът е виновен! Заради него плача!- отвърнах аз и той се засмя, след което слепи устните ни в нежна целувка.

- Не плачи, Рапунцел! Това е просто лук!- каза ми Джънгкук и се засмя.