𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟏𝟎]

~Skip time~

Г.Т. Т/И

- Разбра ли?- попита ме Джънгкук и се облегна назад.

- Мисля, че да!- отвърнах аз.

- Добре, сега реши тази задача!- нареди ми той и с пръст показа уравнението в учебника.

Аз взех химикала си и прилежно започнах да преписвам всяка буква и цифра от примера.

След 2 минути бях готова и бутнах тетрадката си към Джънгкук. Той взе червения химикал и започна да минава по всеки един ред.

Чувствах се сякаш съм с учителя си по математика, а не с приятел. Но пък за сметка на това обяснява добре. Разбрах всичко!

- Браво!- каза той и ми се усмихна.

- Йей!- казах аз и станах от стола. Започнах да скачам и да се радвам на успеха си. Реших задача по математика сама!

- Много ти благодаря!- казах аз усмихната до уши и в този момент се чу писък. Отидохме до прозореца, за да видим какво става и видяхме главата на старицата от долния етаж да се подава през прозореца.

- Джънгкук! Викай приятелките си по-късно. Хората се опитват да спят!- викаше старата жена от първия етаж.

- Толкова е досадна. Така я мразя!- изморморих си аз тихо, а Джънгкук ме чу.

- Тази жена е мнохо кисела винаги!- каза той.

- На мен ли го казваш?! От колко години живея тук! Знаеш ли, веднъж с Йешим ни поля със студена вода през терасата, докато чакахме Саша да слезе. Тази жена е откачена!- казах аз и той се засмя.

- Ама не се смей! Бяхме целите мокри, а беше януари месец. Замръзнахме! И за капак закъсняхме за танци и треньорката ни скастри.- продължих аз.

- Явно наистина е откачена!- каза той.

- Много откачена!- добавих и той се засмя. Взе телефона си и погледна към часа.

- 17:34ч. е!- каза той и аз се опулих.

- Още не сме взели украсата!- казах аз.