𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟏𝟐]

Г.Т. Т/И

Взехме свещичките и се прибрахме в къщата на Миа. По пътя отново не си казахме думичка. Трябва да се науча да бъда по-общителна. Всички търчаха наляво и надясно и вършеха работата си.

Бях украсила масата със сладките и ми оставаше да закача няколко надписа по пердетата.

Взех стълбата от бараката зад къщата и се качих по нея. Взех единия надпис "Happy birthday" и започвах да се опитвам да го закача.

Протегнах се към края на пердето, но загубих равновесие и паднах, но Джънгкук ме хвана.

Преземих се в ръцете му. Гледах стреснато, а той лошо.

- Защо не ме викна, за да ти помогна да закачиш нещата?! Ами ако беше паднала на земята?!- попита ме той ядосано и ме остави на земята.

- Не знаех, че ще стане така!- отвърнах аз и той ме погледна още по-лошо.

- Трябва ли да знаеш, че ще паднеш, за да ме викнеш да ти помогна?!- попита ме бесен.

- Съжалявам!- казах аз.

Защо се извинявах?! По-скоро за какво се извинявах?!

Понечих се да се кача на стълбата, но Джънгкук ме спря.

- Аз ще ги закача!- каза той и се качи на стълбата. Аз му подадох надписа и той го закачи. След това закачи втория и третия и бяхме готови.

Джънгкук слезна от стълбата и я върна на мястото й, а аз отидох до Йешим да видя дали има нужда от помощ.

- С Джънгкук сте си станали много близки!- каза тя усмихната до уши.

- Йешим, наистина ще ти лепна един!- казах аз и тя се засмя още по-силно, което привлече вниманието към нас.

- Защо се смеете?- попита Юнги.

- Кажете и на нас и ние да се посмеем.- каза Намджун.

Сега какво щяхме да кажем?! Как Йешим ме дразни с това, че си мисли, че харесвам Джънгкук ли?!

- И да ви кажем няма да разберете! Между нас си е.- отвърна Йешим и останалите се разочароваха, след което продължиха да си вършат работата.